Битка след битка: Войната с Иран нанася нов удар по индустриалното сърце на Европа

В семпъл офис, украсен с пластмасови саксии и опаковки от перилни препарати, в германската химическа компания Gechem собственичката Мартина Найгсвонгер усеща, че възможностите ѝ се изчерпват.

След години на борба с последиците от глобалната пандемия, скока в енергийните разходи, предизвикан от руската инвазия в Украйна, а след това и наказателните американски мита, войната в Близкия изток отново повишава цената на ключови суровини.

„Просто няма никакво облекчение. Всяка година печалбите стават все по-малки, а в един момент изчезват напълно“, казва Найгсвонгер в завода на компанията в Клайнкарлбах, където сега провежда ежедневни кризисни срещи и разтоварва напрежението си върху боксова круша. „Изтощително е и вече просто не знаеш какво да правиш.“

Gechem, която смесва химикали за домакински почистващи продукти и бутилира спирачна течност за автомобилния сектор, е сред най-силно засегнатите от последната криза, ударила индустриите в Европа – от химията и пластмасите до металите, текстила и играчките.

Макар последиците от войната в Персийския залив да засягат компании по целия свят, ударът е по-силен в Европа, където енергийните цени и без това са по-високи, отколкото в други региони, според десетина ръководители от Германия, Франция, Дания и Швейцария.

Блокадата на Ормузкия проток от Иран след атаките на Израел и Съединените щати вече беше засегнала износа на петрол, преди ответните удари срещу огромни газови съоръжения в Иран и Катар миналата седмица да изтласкат цената на суровия петрол до почти 120 долара за барел – двойно повече спрямо началото на 2026 г.

Само германската икономика може да понесе удар от 40 млрд. евро за две години, ако петролът остане на ниво от 100 долара за барел, според германския икономически институт IW. Това подчертава колко уязвима е станала европейската индустрия след години на високи енергийни разходи, ожесточена китайска конкуренция и затваряне на заводи.

Най-голямата икономика в Европа, която все още се възстановява от последиците от войната в Украйна, има едни от най-високите цени на електроенергията на едро в света – 132 долара за мегаватчас, значително над 48 долара за мегаватчас в Съединените щати и също над средното за ЕС от 120 долара, според данни на Международната агенция по енергетика.

„Европа е на дръвника в тази ситуация и очевидно няма резерв да понесе втори енергиен удар в толкова кратък период от време“, казва Ипек Озкардеская, старши анализатор в швейцарската банка Swissquote. „Германия и Великобритания изглеждат най-уязвими към енергийния шок.“

ПЪЛЕН КРИЗИСЕН РЕЖИМ

Основана през 1861 г., Gechem е емблематична за германския Mittelstand – термин за 3.4 млн. средни по размер фирми, които осигуряват работа на над 33 млн. души и генерират повече от половината от икономическото производство на третата по големина икономика в света.

Миналата година Gechem е реализирала продажби за 46 млн. евро и има 165 служители, но е замразила наемането на персонал и за първи път от две десетилетия вече не изключва съкращения, казва Найгсвонгер.

Плановете за добавяне на нова бутилираща машина и за разширяване на соларната електроцентрала на компанията – два проекта на обща стойност милиони евро – са поставени на пауза.

Това отчасти се дължи на факта, че цената на сулфаминовата киселина, която Gechem получава от азиатски доставчици и използва в таблетки за тоалетни и съдомиялни машини, е нараснала с една пета, което вече е добавило между 300 000 и 400 000 евро към разходите на компанията тази година, казва Найгсвонгер.

Освен сътресенията на петролните и газовите пазари, доставките на торове, сяра, хелий, алуминий, полиетилен и други критични суровини също са засегнати от иранския натиск върху Ормузкия проток. Транспортните разходи също са скочили заради по-високите цени на горивата.

„Ситуацията ще удари особено силно малките и средните предприятия, тъй като много от тях нямат възможност бързо да сменят източниците си на суровини“, казва Волфганг Гросе Ентруп, управляващ директор на германската химическа асоциация VCI.

Още преди войната с Иран германският Mittelstand страдаше от последните кризи. Според германската статистическа служба 24 064, предимно малки и средни фирми, са подали молба за несъстоятелност през 2025 г. – най-високият брой от 2014 г. насам.

Натискът вече се пренася нагоре по веригата на стойността в химическия сектор на Европа, оценяван на 635 млрд. евро.

Германската Lanxess, която е реализирала приходи от 5.7 млрд. евро миналата година, съобщи в четвъртък, че ще съкрати 550 работни места и ще повишава цените веднага щом собствените ѝ разходи нараснат.

„Сега следим ситуацията в Близкия изток ежедневно“, каза главният изпълнителен директор на Lanxess Матиас Захерт пред репортери.

Кристиан Кулман, главен изпълнителен директор на германската химическа компания Evonik, заяви, че част от допълнителните разходи може да бъдат прехвърлени на клиентите, но със сигурност не всички.

Германският производител на лепила и потребителски стоки Henkel заяви, че вече вижда косвено по-високи цени на суровините, докато най-големият химически производител от всички – германската BASF – вече е увеличил някои цени с над 30%.

„Нашите компании работят в пълен кризисен режим“, казва Гросе Ентруп от VCI.

ФОРСМАЖОР

Подобен натиск се разпространява и в индустриалното сърце на Европа.

Петер Фозер, председател на швейцарския инженерен гигант ABB, каза пред Ройтерс, че продължителна война в Персийския залив ще нанесе тежък удар върху световната икономика заради енергиен недостиг и по-високи цени.

„В по-краткосрочен план компании, които използват газа като основен енергиен източник, дори биха могли да спрат производствените си линии, а това може да допринесе за ръст на цените в някои сектори“, каза той. „Но истинското глобално въздействие ще дойде по-късно. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-дълбок ще бъде ударът от страната на търсенето.“

Във Франция Марк-Антоан Блен, президент на Elydan, която произвежда пластмасови тръби за жилища и инфраструктура, заяви, че азиатски доставчици, зависещи от петрол от Близкия изток, са обявили форсмажор, което повишава цената на суровините.

„Имаме доставчици във Виетнам и Тайланд, които са в ситуация на форсмажор и вече не могат да доставят суровини“, каза той. Elydan има половин дузина заводи в Европа и използва между 40 000 и 50 000 тона полимери годишно.

Той добави, че ако конфликтът се проточи, ще бъде принуден да прехвърли по-високите разходи върху клиентите. „Не мисля, че можем сами да поемем такъв шок, като режем от маржовете си.“

В Дания LEGO се насочва към рециклирана пластмаса и пластмаса на биологична основа, произведена от възобновяеми суровини като захарна тръстика, за да произвежда прочутите си тухлички и да намали употребата на изкопаеми горива, но поредицата от сътресения и несигурност също поражда тревога.

„Независимо дали става дума за COVID, или за инфлацията след това, или за руската атака срещу Украйна, или… толкова много неща се случиха – и митата миналата година“, каза главният изпълнителен директор Нилс Кристиансен пред Reuters. „А волатилността, разбира се, никога не е нещо добро.“

РИСК ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

В знак за това как кризата в Персийския залив се отразява и по други начини, Lanxess съобщи, че планирана продажба на дял в съвместно предприятие е била отменена, като според един източник влошаващите се пазари след войната с Иран също са изиграли роля.

Шведската компания за технологии за живот на открито Dometic оттегли дивидента си, а Thyssenkrupp Steel Europe – вторият по големина производител на стомана на континента – заяви, че продължителен ръст на цените на газа ще се отрази на производствените разходи.

Германското стоманено лоби WV Stahl предупреди, че е необходима допълнителна политическа подкрепа за стабилизиране на цените на газа и електроенергията за един от най-енергоемките сектори на континента, като посочи, че войната с Иран е разкрила „огромната уязвимост“ на Европа.

Френската търговска асоциация Polyvia, която представлява компании от сектора на пластмасите и композитите, също изразява тревога пред правителството. По думите ѝ доставчиците използват рязкото поскъпване на газа, за да предоговарят договори и да настояват за по-високи цени, а съществува и нарастващ риск да намалят и договорените обеми.

Но европейските правителства имат по-малко фискално пространство, отколкото през 2022 г., за да защитят индустрията с масирани субсидии. А ако петролът се насочи към 130 долара за барел, рискът от неизпълнение на задълженията в сектори като металите и химията ще стане значително по-висок, казва Карл Петерсен, съръководител „Корпоративни рейтинги“ в Scope Ratings.

„Конкурентоспособността на Европа зависи от подобряване на достъпа ѝ до сигурна и достъпна енергия“, казва той.

По материали на Ройтерс