ЕС и Австралия сключиха търговско споразумение след осем години преговори
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз (ЕС) и Австралия финализираха дълго отлаганото споразумение за свободна търговия – сделка, която идва в момент, когато Брюксел и Канбера търсят по-сигурни вериги за доставки, по-малка зависимост от Китай при критичните суровини и по-стабилни партньорства на фона на по-агресивна митническа политика от страна на САЩ. Освен търговския пакет двете страни обявиха и по-тясно сътрудничество в сигурността и отбраната, което показва, че сделката е не само икономическа, но и стратегическа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- След осем години преговори Австралия и ЕС договориха споразумение, което ще премахне над 99% от митата върху износа на ЕС за Австралия, а 98% от текущата стойност на австралийския износ към ЕС ще влиза безмитно в блока.
- Брюксел очаква европейският износ за Австралия да нарасне с до една трета през следващото десетилетие, а европейските компании да спестяват около 1 млрд. евро годишно от мита.
- Сред най-чувствителните теми бяха селското стопанство и географските наименования. ЕС ще отвори нови или разширени тарифни квоти за австралийско говеждо, овче месо, захар, ориз, масло и сухо мляко, но достъпът остава далеч под очакванията на част от австралийския агросектор.
- При вината беше постигнат компромис: австралийските производители ще могат да използват „просеко“ на вътрешния пазар, но износът под това име ще бъде прекратен след 10 години. За наименования като „фета“ и „грюер“ ще важи режим на запазване за производители, които са ги използвали поне пет години и ясно обозначават произхода.
- Споразумението съдържа и важен индустриален елемент. Австралия повишава прага за своя данък върху луксозните автомобили за електромобили от ЕС до 120 000 австралийски долара, което според Ройтерс ще освободи около 75% от европейските електромобили от този налог. Паралелно с това ЕС премахва митата върху вноса на австралийски критични минерали и водород – тема с пряко значение за европейската индустриална политика и за опита на блока да диверсифицира доставките на суровини.
- Търговията между двете страни вече е значима. По данни на Европейската комисия компаниите от ЕС са изнесли за Австралия стоки за 37 млрд. евро през 2025 г. и услуги за 31 млрд. евро през 2024 г. Австралийското правителство от своя страна оценява, че споразумението може да добавя около 10 млрд. австралийски долара годишно към икономиката на страната.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Не можем да бъдем прекалено зависими от нито един доставчик за толкова важни суровини, и точно затова се нуждаем един от друг“, заяви Урсула фон дер Лайен пред австралийския парламент, поставяйки критичните минерали в центъра на логиката зад сделката.
ДОПИРАТЕЛНА
Не всички в Австралия виждат споразумението като победа. Националната федерация на фермерите го определи като „изключително разочароващо“, като аргументът е, че правителството не е извоювало „съществено“ по-добър достъп за ключови селскостопански стоки спрямо предложението, което Канбера отхвърли през октомври 2023 г. Именно това подсказва и политическия риск пред подобни сделки: когато стратегическите ползи са големи, най-спорните компромиси обикновено остават в земеделието.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Това споразумение не се роди от търговски ентусиазъм, а от натрупан натиск. Преговорите между ЕС и Австралия започнаха през 2018 г., но през 2023 г. практически се сринаха заради спора за достъпа на австралийско месо до европейския пазар и за защитата на европейските географски наименования. Тогава разминаването изглеждаше твърде голямо: ЕС искаше по-строга защита на продукти като фета, грюер и просеко, а Австралия настояваше за по-широк достъп за чувствителните си аграрни стоки.
Какво се промени сега? На първо място – геополитиката. За Австралия диверсификацията стана приоритет, след като Китай блокира или ограничи част от австралийския селскостопански износ през 2020 г., а световната търговска среда се усложни допълнително от нови американски мита. За ЕС натискът дойде от друга посока: ограниченията върху критични суровини и редкоземни елементи, както и по-широкото усилие за намаляване на зависимостите в стратегически отрасли. В този контекст Австралия – като стабилна демокрация, богата на литий и други ключови ресурси – се превърна от труден търговски партньор в стратегически необходим.
Затова и финалният пакет изглежда като типичен компромис на новата епоха. Австралия получава по-добър достъп до пазар от 450 млн. души и шанс да разшири износа си отвъд Азия, но не и аграрния пробив, който фермерите искаха. ЕС постига почти пълна либерализация за индустриалния си износ, по-добра позиция за автомобилите си, по-сигурен достъп до критични минерали и политически сигнал, че може да гради нови икономически оси извън традиционните си зависимости. Сделката показва и нещо по-широко: свободната търговия вече не се продава само с аргумента за по-ниски цени, а с обещанието за сигурност, устойчивост и контрол върху стратегическите вериги на доставка.
