ЕС уеднаквява наказанията за корупция и търговия с влияние
Европейският парламент прие първата цялостна общоевропейска законодателна рамка за борба с корупцията, която въвежда единни правила и санкции в целия ЕС. Мярката цели да затвори пропуските в прилагането на закона, особено при трансгранични случаи, и да засили координацията между държавите.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейският парламент прие директивата с 581 гласа „за“, 21 „против“ и 42 „въздържал се“.
- Новата рамка въвежда хармонизирани определения за корупционни престъпления, включително подкуп, присвояване, възпрепятстване на правосъдието, търговия с влияние, незаконно упражняване на функции, незаконно обогатяване, укриване и корупция в частния сектор.
- Директивата уеднаквява и нивата на санкциите чрез въвеждане на общи стандарти за максималните наказания в държавите членки.
- Държавите от ЕС ще могат да прилагат по-строги правила според националните си правни системи.
- Предвижда се засилено сътрудничество между националните власти и европейски органи като OLAF, Европейската прокуратура, Европол и Евроджъст.
- Държавите ще бъдат задължени да публикуват ежегодно съпоставими данни за корупцията и да приемат национални антикорупционни стратегии.
АКЦЕНТ
Новата директива представлява опит за уеднаквяване на наказателното право в ЕС в област, която досега беше силно фрагментирана. Основната цел е да се преодолеят разликите в националните законодателства, които затрудняват разследването и санкционирането на корупционни престъпления с трансграничен характер.
ДОПИРАТЕЛНА
Освен наказателните мерки, директивата поставя акцент върху превенцията. Държавите ще трябва да изградят независими органи за борба с корупцията, да въвеждат системи за управление на конфликти на интереси и да гарантират прозрачност при финансирането на политическите партии. Предвидено е и по-интензивно споделяне на информация и координация на европейско ниво, включително чрез стандартизирани и машинно четими данни.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Решението идва на фона на високо обществено недоверие. Според проучване на Евробарометър от 2025 г., 69% от европейците смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна, а 66% – че случаите на корупция по високите етажи на властта не се преследват достатъчно. За България този дял е над средния за Европа. Новата рамка е част от по-широкия пакет мерки на Европейска комисия за борба с корупцията, представен през 2023 г., който определя корупцията като тежко престъпление с трансгранично измерение.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Директивата трябва да бъде окончателно одобрена от Съвет на ЕС, преди да влезе в сила. След публикуването й държавите членки ще имат 24 месеца, за да я транспонират в националното си законодателство, а за част от мерките – до 36 месеца.
