ОИСР: Енергийният шок вдига инфлацията и изтрива растежа
Ескалацията на конфликта в Близкия изток вече променя глобалните икономически перспективи – инфлацията се ускорява, а очакваното подобрение на растежа е заличено. Междинен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че по-високите цени на енергията не само подхранват инфлацията, но поставят и под риск възстановяването на световната икономика.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Глобалният икономически растеж се очаква да остане на ниво от 2.9% през 2026 г., без подобрение спрямо предходните прогнози, преди леко да се ускори до 3.0% през 2027 г.
- Конфликтът в Близкия изток на практика е заличил очакваното ускорение на растежа от около 0.3 процентни пункта.
- В еврозоната икономическият растеж се очаква да се забави до 0.8% през 2026 г., преди частично да се възстанови до 1.2% през 2027 г.
- Според прогнозите инфлацията в страните от Г-20 ще се ускори до 4% през тази година – с 1.2 процентни пункта над предходните оценки. През 2027 г. се очаква забавяне на инфлацията до 2.7 на сто.
- В САЩ инфлацията може да достигне 4.2% – най-високото ниво сред страните от Г-7.
- При негативен сценарий с трайно високи цени на енергията глобалният БВП може да бъде с около 0.5% по-нисък, а инфлацията – с до 0.9 процентни пункта по-висока.
АКЦЕНТ
Докладът очертава класически енергиен шок с глобални последици. Прекъсванията в доставките през Ормузкия проток, щетите по енергийна инфраструктура и поскъпването на петрола и газа повишават производствените разходи и натискат инфлацията нагоре, докато едновременно ограничават потреблението и инвестициите.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Устойчивостта на световната икономика е поставена на изпитание“, посочват от ОИСР, предупреждавайки, че продължителен период на високи енергийни цени ще увеличи разходите и ще засили инфлационния натиск.
ДОПИРАТЕЛНА
Според ОИСР глобалната икономика е изправена пред сериозно противоречие. От една страна растежът е подкрепен от многомилиардните инвестиции в технологии и AI, както и от по-ниските търговски бариери. От друга обаче енергийният шок увеличава разходите за бизнеса и създава несигурност, която вече заличава част от очаквания икономически импулс. Допълнителен риск идва от стратегическата роля на Близкия изток в глобалните вериги на доставки. Освен петрол и газ, регионът е ключов източник на суровини като торове, хелий и бром – критични за земеделието и високотехнологични индустрии.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Докладът поставя централните банки пред сложен избор. Прекалено агресивна реакция заради високите цени на енергията може да задълбочи икономическото забавяне. Европейската централна банка вече предупреди, че е готова да действа при енергиен шок от Близкия изток, но няма да реагира автоматично и ще предприеме мерки, ако високите цени на енергията започнат да се пренасят в по-широката инфлация.
КОНТРА
ОИСР предупреждава правителствата да избягват скъпи мерки като масови субсидии или ценови ограничения, които могат да увеличат натиска върху бюджета. На този фон обаче Министерският съвет вече одобри мярка от 20 евро месечно за най-бедните шофьори у нас. Очаква се подобни мерки да бъдат обявени и за бизнеса.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
ОИСР очаква цените да започнат да се нормализират от средата на 2026 г. Ако това не се случи – например при продължителни прекъсвания през Ормузкия проток или нови щети по енергийна инфраструктура – ефектът върху глобалната икономика може да бъде значително по-тежък.
