БНБ предвижда ускоряване на инфлацията у нас в следствие на конфликта в Близкия изток
Средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г., предвижда базисният сценарий на Българска народна банка (БНБ) след направена оценка на възможните ефекти върху инфлацията в България в следствие на конфликта в Близкия изток.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.
- Конфликтът в Близкия изток се оценява като фактор, който може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план, основно чрез международните цени на енергийните суровини.
- От БНБ са изготвили базисен и два неблагоприятни сценария за оценка на възможното въздействие върху инфлацията в България.
- При реализиране на някой от неблагоприятните сценарии инфлацията в България би била по-висока спрямо тази в базисната прогноза в периода 2026–2028 г.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
“Към настоящия момент действията на БНБ са съсредоточени в две основни направления: участие в процеса по определяне на паричната политика на Евросистемата и аналитична оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България”, съобщиха от централната банка.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
С оглед на повишената несигурност базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини, съобщиха още от БНБ.
При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.
При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.
Симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика, допълват от БНБ.
