Петролен шок и икономика
По всичко изглежда, че през 2026 г. светът преживява един от най-големите петролни шокове в историята, който засегна около 10-15% от световните доставки на нефт и петролни продукти. Цената на петрола скочи най-бързо в сравнение с всяка криза от последните 40 години, особено в Азия, където цената се утрои. Неслучайно Международната агенция по енергетика (МАЕ) направи най-голямата интервенция в историята, освобождавайки петролни резерви за над 400 милиона барела. Какви ще бъдат ефектите от петролния шок?
Ефектите от петролния шок зависят от неговата продължителност – по-дълга и ескалираща война и по-дълго затваряне на протока Ормуз ще увеличат значително дефицита на енергия и ще вдигнат цените повече. Но дори след края на войната ще отнеме време да се рестартират мощностите – МАЕ изчислява 6 месеца за възстановяване на добива. Но някои мощности са повредени или разрушени от обстрел – например терминалът за втечнен газ в Катар, който ще се нуждае от 5 години за ремонт. Това означава, че петролният шок ще продължи повече от самата война.
На ниво макроикономика петролните шокове водят до повишена инфлация и забавяне на икономическия растеж. Колкото по-дълго продължава петролният шок, толкова по-сигурно е, че големите централни банки ще започнат да вдигат лихвените проценти, за да не изпуснат инфлацията от контрол. Те все още помнят енергийната криза от 2021-22 г. когато вдигането на лихвите закъсня, и е възможно да действат по-рано и по-решително.
Трудна е работата на правителствата, особено в страните, които са зависими от внос на петрол и газ. Някои въвеждат популистки мерки като таван на цените на горивата, но така създават дефицит на горива и още по-големи проблеми за икономиката. Други раздават щедри помощи с цената на голям бюджетен дефицит и дългове, но това от своя страна помпа инфлация и намалява покупателната способност. Златната среда са целенасочени и временни мерки, подпомагащи най-тежко пострадалите групи и сектори.
Поскъпването на петрол и газ води до пренастройване на енергийните системи към други горива. Пазарните сигнали, но и държавните политики, ще насърчават повече местни източници на енергия, които не зависят от геополитическите рискове. Например след енергийната криза от 2022 г. Япония започна да рестартира затворените ядрени реактори, а по-бедните страни преминават от скъп вносен газ към въглища и соларна енергия. Високите цени на петрола ще стимулират също ускорени инвестиции в електрически автомобили, соларна енергия, батерии.
В самия петролен и газов сектор вероятно ще видим повече петролни проекти в страни извън Персийския залив и извън картела ОПЕК. От своя страна арабските страни ще инвестират в петролопроводи, за да избегнат зависимостта от протока Ормуз. В Северна и Южна Америка и Африка ще изникнат множество терминали за втечнен газ, които да заемат пазарната ниша, освободена от Катар. Петролният шок ще свърши, но светът няма да е същият след него.
