САЩ отложиха за пореден път продажбата на „Лукойл“ в чужбина, запазвайки лост за натиск върху Москва
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Вашингтон удължи за четвърти път срока, в който потенциални купувачи могат да преговарят с „Лукойл“ за придобиване на международните ѝ активи, като новата крайна дата вече е 1 май 2026 г. Решението на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ идва в момент, в който американската администрация очевидно запазва процеса като част от по-широкия натиск върху Русия около войната в Украйна и паралелните дипломатически контакти, предаде Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) удължава с още един месец разрешението за преговори по евентуална сделка за активите на „Лукойл“ в чужбина, чиято приблизителна стойност се оценява на около 22 млрд. долара.
- Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ бяха наложени през октомври 2025 г. с цел да ограничат приходите на Москва от енергийния сектор и съответно способността ѝ да финансира войната си в Украйна.
- Американските правила позволяват на заинтересованите страни да водят преговори, да правят правна, финансова и оперативна проверка и дори да подписват условни договори, но не и да приключват самата сделка без отделно одобрение от OFAC.
- Това означава, че Белият дом и Министерството на финансите запазват пълен контрол върху това дали, кога и при какви условия подобна продажба реално може да бъде финализирана.
- Интерес към портфейла са проявили американската Carlyle, Exxon Mobil и Chevron, както и базираната в Абу Даби International Holding Company. По-ранно разследване на Ройтерс показа, че в активни разговори са участвали и други инвеститори, включително консорциуми с американско и близкоизточно участие.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Целта на санкциите на OFAC срещу Русия е да оказват натиск върху Москва да прекрати войната си“, посочва американската служба.
ДОПИРАТЕЛНА
Решението показва, че Вашингтон не разглежда продажбата на тези активи просто като корпоративна трансакция. Вместо това процесът се е превърнал в геополитически инструмент – достатъчно важен, за да бъде изведен отвъд чисто регулаторното ниво и наблюдаван и от висши представители на Белия дом, Министерството на финансите и Държавния департамент. Това превръща съдбата на активи от Ирак до Финландия в част от по-голямата архитектура на натиска срещу Кремъл.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Предисторията на този казус започва на 22 октомври 2025 г., когато САЩ санкционираха „Лукойл“ и „Роснефт“ като част от по-агресивен подход към руските енергийни приходи. Още тогава OFAC даде сигнал, че е наясно с възможността „Лукойл“ да се опита да се освободи от активите си извън Русия, за да ограничи щетите от санкциите. Затова бе изграден двустепенен механизъм – от една страна, лицензи за поддържане и ограничено управление на определени активи, а от друга – специален режим, който допуска преговори за продажба на „Lukoil International GmbH“ и нейните дъщерни дружества на несвързани със санкции купувачи.
Оттогава насам срокът бе удължаван неколкократно – първо през декември, после през януари, февруари и сега отново в края на март. Според публикация на Ройтерс от 26 февруари администрацията на Доналд Тръмп съзнателно е забавила продажбата, за да използва процеса като допълнителен лост в преговорите между Русия, Украйна и САЩ. Същата публикация добавя и още един важен детайл – всяка сделка трябва да бъде структурирана така, че „Лукойл“ да не получи предварително плащане, а постъпленията да останат в замразена сметка под американска юрисдикция. С други думи, дори евентуална продажба няма автоматично да върне ликвидност към руската група.
За България темата има и пряко значение, защото сред най-чувствителните активи на „Лукойл“ извън Русия е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ – най-голямата на Балканите, с капацитет от около 190 000 барела дневно. Именно заради риска санкциите да засегнат горивния пазар в страната София подготви законови промени, които да позволят държавна намеса и евентуална продажба на актива на нов собственик. Американското Министерство на финансите също разреши определени операции, свързани с българските активи на групата, до 29 април 2026 г., което показва, че българският казус е част от по-широката схема за преструктуриране на международното присъствие на „Лукойл“.
