Защо конфликтът в Близкия изток заплашва рекордните инвестиции в AI
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
През 2019 г. големите технологични компании инвестират едва 80 млрд. долара в развитието на AI. Днес, по-малко от десетилетие по-късно, мащабът е различен – плановете за 2026 г. включват разходи от близо 635 млрд. долара, почти двойно повече спрямо предходната година. И докато дебатът дали секторът е в AI балон постепенно отстъпва, на преден план излиза ново ограничение – енергията. Геополитическото напрежение в Близкия изток започва да се пренася от петролните пазари към технологичния сектор, а според анализ на S&P Global, ръстът на разходите за енергия и несигурността около доставките могат да подкопаят инвестициите.
През последните години тъкмо те се превърнаха в един от основните двигатели на глобалните пазари. Компании като Microsoft, Amazon, Alphabet и Meta увеличиха разходите си за центрове за данни, производство на чипове и облачна инфраструктура. Този инвестиционен цикъл изведе борсовите индекси до нови върхове, подкрепен от очакванията за дългосрочен ръст на приходите от AI. Според S&P Global обаче инерцията започва да отслабва, а причината не е технологична, а инфраструктурна.
Центровете за данни, които стоят в основата на AI, изискват огромни количества електроенергия. Това превръща технологичния сектор в силно зависим от енергийния пазар. Растящите цени на петрола и несигурността около доставките – особено през Ормузкия проток – започват да влияят върху очакванията за разходите, като според анализаторите устойчиво високи енергийни цени могат да доведат до преразглеждане на инвестиционните планове още през първата половина на годината.
“Ако капиталовите разходи бъдат намалени и по-високите енергийни цени не се отразят в приходите, това може да се превърне в катализатор за значителна корекция на пазарите“, казва Мелиса Ото от S&P Global Visible Alpha, цитирана от агенция “Ройтерс”.
Конфликтът в Близкия изток създава високо ниво на несигурност. Азия – ключов регион за производството на чипове и компоненти за центрове за данни – е силно зависима от енергийни доставки през Ормузкия проток. Смущенията в трафика засягат не само цените, но и физическите наличности. Блокадата вече влияе и върху доставките на хелий – критичен ресурс за производството на полупроводници. Хелият се използва в няколко ключови етапа като охлаждане, откриване на течове и прецизни производствени процеси. Освен ограничените доставки, от началото на кризата в Близкия изток цените се покачиха значително.
Парадоксално, но според S&P Global същите компании, които създават натиск върху енергийната система, могат да се окажат и част от решението. С мащаба на инвестициите си, технологичните гиганти имат потенциала да ускорят развитието на енергийна инфраструктура, особено в САЩ. Това включва нови мощности, дългосрочни договори за електроенергия и дори участие в регулаторни процеси. Въпросът е дали това ще се случи достатъчно бързо, за да поддържа темпа на AI експанзията.
