Живомир Домусчиев: Дизайнер от бъдещето
Живомир Домусчиев влиза в модата с летящ старт и запомнящ се почерк – футуристични модели от PVC, които обличат Лейди Гага, Дженифър Лопес и Ники Минаж
Встрани от лудостта на Лондон, някъде в Кент, дизайнерът Живомир Домусчиев (50), основател на нишовия бранд Atelier Jivomir, кани Forbes в своя дом-ателие-офис край морето. В черен тишърт и очила с дебели рамки, мъжът, който се появява пред монитора, не е сам. В бекграунда компания му правят няколко манекена, облечени във футуристични пластмасови дрехи-скулптури – с остри ъгли, ярки цветове, смели форми, те напомнят едновременно на извънземни герои и произведения на съвременното изкуство. Именно с тези фантастични и провокативни творения, изработени от PVC, българинът пробива на модната сцена през 2015 г. и оттогава предизвиква статуквото.
„Когато накараш човек да мисли, да мечтае и да сънува, ти си постигнал нещо велико. Успехът не е да продам, а да добавя към световната култура, нали това е работата ми?“ Въпросът на Домусчиев е риторичен, но никак не е трудно да се проследи и видимата траектория на успеха, който българинът постига само за десет години – от късния си, но летящ старт през 2015 г., през страниците на Vogue, Cosmopolitan, Harper’s Bazaar и десетки други списания, във видеоклиповете и турнетата на световни музикални диви като Дженифър Лопес, Лейди Гага, Ники Минаж, Шърли Менсън от Garbage, до сцената на Crazy Horse в Париж и колаборациите с дизайнери-звезди като Джулиън Макдоналд.
Не е лесно да си малък нишов бранд в съвременната модна индустрия, но въпреки предизвикателствата Живомир Домусчиев се справя, благодарение на своята креативност, визионерска мисъл, неуморност и оставайки верен на ценностите си – уникалност и устойчивост. „Не искам да произвеждам дрехи, които няма да се използват, и затова философията ми е „по поръчка“. По-добре е за света и затова ми харесва“, казва той. Такъв е и неговият бизнес модел, в който уебсайтът играе ролята на магазин, поръчките се правят онлайн, а дизайнерът ги изработва със собствените си ръце. Макар да има екип от помощници, през повечето време Домусчиев е one man show – лично се занимава промотирането на бранда, със създаването на визуално съдържание за социални мрежи и списания, което снима на професионално ниво.
Работният му ден често продължава над 12 часа, но той няма нищо против. „Постоянно ми хрумват идеи и искам да не ги изпусна, иначе изчезват“, казва дизайнерът.
Живомир Домусчиев живее в Лондон (откъдето се мести наскоро) от 8-годишен, когато семейството му се мести на Острова. Артистичната му страна се изразява в рисуване на автомобилни скици, ала след известно време се насочва към модата. Учи в London College of Fashion, а истинските уроци за дизайна получава, докато работи през уикендите в лондонската легенда от 90-те Hyper Hyper – магазин, който представя колекциите на млади британски дизайнери и откъдето минава пътят на бъдещи звезди като Алекзандър Маккуин и Пам Хоуг.
20-годишният българин продава дрехите на местен лейбъл, а по-късно собственикът му поверява и дизайна им. Времената са „луди и прекрасни“ – хората ценят уникалността и искат да се отличават. Когато магазинът затваря в края на 90-те, симптом на настъпващата промяна в цялата индустрия – независимите малки брандове са пометени от настъпването на веригите за бърза мода като H§M и TopShop, Домусчиев решава да продължи с модата – като стилист. В този момент той вече е завършил колежа с тотален успех. Получил е и предложение за стаж при своя фаворит – белгийския дизайнер Мартин Маржела, но семейни причини го възпрепятстват, а стайлингът изглежда като подходяща възможност за свободния му дух.
Живомир Домусчиев бързо навлиза в професионалните среди и получава ангажименти. „Тогава никой не плащаше за нищо, само идеи, но някак си се издържаш“, спомня си той. Междувременно става моден редактор на популярното музикално списание Touch, където облича големите американски звезди, гостуващи в Лондон, като Wyclef Jean, Ъшър и др. После се насочва към по-артистични издания, работейки успоредно като стилист на брандове, дефилета и сесии за близо 50 списания. Партнира си с компании и артисти по целия свят и опознава модната индустрия отвътре, но не спира да мечтае за собствен бранд, докато моментът не го връхлита в края на 2015 г.
Повратната точка е последното шоу от световната обиколка на негов клиент – международна марка продукти за коса Tigi. Шефът на компанията предлага на стилиста да създаде дрехи за финала на шоуто в Лас Вегас. Дотогава Домусчиев никога не е работил с пластмаса, но забелязва материала в интернет и му допада. „Търсех нещо лъскаво и блестящо, което да ми позволи да скулптирам“, казва той. Извайва 30 различни рокли в три цвята и когато моделите излизат на сцената като вълшебна разноцветна армия, всички са във възторг, а Живомир Домусчиев осъзнава: „Уау, това наистина работи!“
И не греши. Обратно в Лондон, нещата се случват бързо. Той основава свой бранд Jivomir Domuschiev, сега Atѓlier Jivomir, добавя аксесоари към моделите си и представя първата си колекция в няколко пресофиса и пиар агенции. Само след седмица получава обаждане от модния Олимп – една от най-влиятелните личности в модната индустрия – Пати Уилсън, провокативен стилист и визионер, му се обажда с поръчка. Иска да изработи рокля за сесията с актрисата Ел Фанинг за списание V. Фотограф е друга икона в бранша – Стивън Клайн. Развълнуван, Домусчиев създава модел, който Пати харесва толкова, че през лятото на 2016 г. кани българина да участва в друг звезден проект – 8 страници за италианския Vogue. Зад камерата отново е Стивън Клайн, а пред нея – моделът Лара Стоун в дръзка и иронична сесия, която възпява женската сила.
Живомир Домусчиев не е и сънувал подобен летящ старт. С Пати Уилсън и Стивън Клайн, които се превръщат в трамплин за таланта му. „Всички скочиха на това. Нещата в индустрията стояха така – щом Пати го харесва, значи трябва да го гоним“, казва дизайнерът. Работата му с Уилсън предизвиква и страничен ефект – много дизайнери се насочват към новия материал и след шест месеца на модните седмици в Париж, Лондон и Ню Йорк дефилират дрехи от пластмаса.
Оригиналните идеи трудно се опазват в модата – Живомир Домусчиев е наясно с този „дефект“ на бизнеса и, въпреки че във времето тества и други материали, остава верен на идентичността си. „Аз мисля повече като скулптор, а този материал ми дава възможност за странни форми, които изглеждат прекрасно и могат да се носят, и са лъскави, в силни цветове“, посочва Домусчиев.
Пластмасата, която използва, е английско производство и е предназначена за хранителната индустрия, затова е напълно безопасна, подчертава дизайнерът.
За разлика от материала, креативният му процес е съвсем традиционен. „Започвам с манекен и изграждам дрехата около него. Това е единственият начин за изпробване на идеи“, посочва Домусчиев. По този начин в тогавашното му ателие в Източен Лондон се появяват неговите лимитирани колекции от PVC, които редовно са показвани в Harper’s Bazaar, L’officiel, Paper, международните издания на Vogue – от Португалия до Япония (досега дизайнерът има над 70 страници за модната библия), носени от знаменитости и топмодели.
Шоубизнесът също забелязва новия талант. Ники Минаж първа се снима с негов модел в свой видеоклип. Връзката с артисти от нейното ниво не е директна, обяснява Домусчиев. Стилистите на звездите постоянно следят за новости в списания и социални мрежи и правят поръчките по имейл или през Инстаграм. Но дори когато дрехата е изпратена, няма гаранция, че ще бъде облечена. „За едно видео на Ники Минаж в студиото има хиляди рокли, половината вероятно са направени по поръчка за нея, а накрая тя използва само две“, казва Домусчиев. Затова се е научил да няма очаквания, дори когато има пълно основание за това. Например, когато изпраща бяла футуристична рокля за снимките на видеоклипа Medicine на Дженифър Лопес от 2019 г., чува от стилиста ѝ единствено загадъчната реплика: „Много ще ти хареса“. Разбира, че певицата я е облякла едва когато гледа клипа. На следващата година стилистът на Лейди Гага поръчва конкретен модел за видеото „Rain on me“. Дизайнерът научава, че Лейди Гага ще носи творението му 20 минути преди видеото да излезе официално пред света.
И тук той обяснява една от особеностите на модния бизнес, който се случва зад кулисите. Звездите не отбелязват на снимките името на бранда, който са носили, защото всичко се калкулира. Малките нишови дизайнери не могат да се състезават с марки като Chanel, които всеки ден изпращат подаръци на звездите, пояснява Домусчиев. Затова, ако не си платил, не получаваш таг.
Наред с горещите имена в шоубизнеса, сред клиентите на българина са и неговите музикални идоли от 90-те, на които продължава да се възхищава – като Скин от Skunk Anansie, Шърли Менсън от Garbage, Peaches и др.
В списъка му е и прочутото френско кабаре Crazy Horse – една от осъществените мечти на дизайнера от ранните му години на моден редактор, докато делят един и същи двор в сграда на 12 Avenue George V. „Виждах изпълнителите отвън между представленията, бях като обсебен от магията и красотата на това невероятно шоу“, спомня си той.
Но Atѓlier Jivomir не се издържа само от поръчките на популярните, иначе „нямаше да има какво да ям“, казва дизайнерът. Клиентите му са от целия свят, различни по пол и социален статус. Едни пазаруват за частни събития и партита, други са колекционери, а някои никога не биха носили творенията му извън дома си, но искат да ги притежават. Има и клиенти, които поръчват единствено за да се покажат в Инстаграм, добавя дизайнерът.
Роклите скулптури са най-скъпите и желани артикули на бранда. Цените им стартират от хиляда паунда, но колко пъти ще облечеш подобна рокля? Затова Домусчиев възприема творенията си като произведения на изкуството и окуражава клиентите си да правят същото – да ги излагат в домовете си (както прави самият той за вдъхновение), да експериментират с тях, за да създават нови арт форми, да ги носят по различни начини.
В годините Живомир Домусчиев пробва и други материали освен PVC, но без да го изоставя. За една от най-важните си колекции той определя Reimagine Our Future заради нейното послание за устойчивост. За да я създаде, Домусчиев събира пухени якета и палта – залежала стока в складовете на различни магазини, и им вдъхва нов живот, като ги реформира в нови огромни скулптури. „Исках да покажа на света как може да се спасим от презапасяването – като преработваме стари колекции в нещо интересно“, посочва дизайнерът.
За почитателите на бранда, които не могат да си позволят уникатите на Atѓlier Jivomir, Домусчиев предлага мърч линия худита и шапки и арт серия с принтове на достъпни цени. Споделя и дигиталния си опит – колекцията, която прави с английска технологична компания за Мета вселената – проект, който замразява, защото „хората още не са готови за това“.
Бизнес предизвикателствата пред микробрандовете в модата са нараснали в последните години, казва дизайнерът. Това включва увеличените логистични разходи вследствие на Брекзит и тарифите на Тръмп, свиването на американския пазар – доскоро най-силният клиент, агресивните политики на доминиращите конгломерати като Kering и LVMH, които „правят всичко, което си поискат“, в индустрията.
Но Живомир Домусчиев не смята да се предава. Зареждат го проекти като колаборацията с Краля на паяжината – британския дизайнер Джулиън Макдоналд. Отново работи с Crazy Horse, с няколко филмови продукции, за които няма право да говори – нова ниша, в която планира да се развива. Впуснал се е и в начинание, с което прескача собствената си бариера в бизнеса: представя модели във физически магазин – нещо немислимо за него досега.
Но не може да откаже на поканата на Джон Кори, моден предприемач и син на легендарната модна бунтарка Вивиан Уестууд. Българинът се гордее, че е сред 12-те поканени дизайнери от хилядите в Лондон. „Светът се връща към тези микробизнеси, по-ексклузивни, по-специални, от които получаваш нещо уникално.“ Точно като Atѓlier Jivomir.