Безработицата в еврозоната се покачи до 6.2%, България сред страните с най-нисък показател
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Равнището на безработица в еврозоната се е повишило до 6.2% през февруари 2026 г. от 6.1% през януари, показват публикуваните днес сезонно коригирани данни на Евростат. На ниво Европейски съюз показателят остава стабилен на 5.9%, докато България отчита 3.2% безработица и остава сред държавите с най-нисък дял на хора без работа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- По оценка на Евростат през февруари 2026 г. в ЕС е имало 13.118 млн. безработни, от които 10.919 млн. в еврозоната. Това означава увеличение със 137 000 души в ЕС и с 93 000 души в еврозоната спрямо януари. На годишна база обаче тенденцията остава по-благоприятна – броят на безработните намалява с 18 000 души в ЕС и със 124 000 души в еврозоната спрямо февруари 2025 г.
- Данните показват и леко влошаване при младите. През февруари без работа в ЕС са били 2.957 млн. души под 25 години, от които 2.373 млн. в еврозоната. Младежката безработица се покачва до 15.3% в ЕС от 15.2% месец по-рано, докато в еврозоната остава на 14.9%. На месечна база това е увеличение с 18 000 млади безработни в ЕС и с 5 000 в еврозоната.
- При жените натискът върху пазара на труда се засилва малко повече. В ЕС безработицата сред жените се повишава до 6.1% от 6.0% през януари, а при мъжете остава без промяна на 5.7%. В еврозоната безработицата сред жените достига 6.4% при 6.3% месец по-рано, докато при мъжете остава 6.0%.
- В България сезонно коригираната безработица е 3.2% през февруари, при 3.1% през януари, показват данни на НСИ, съвместими с публикуваните от Евростат показатели. Така, въпреки лекото месечно повишение, страната запазва една от най-добрите позиции в ЕС по този индикатор.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Повишението в еврозоната идва в момент, в който пазарът на труда започва да дава първи сигнали за охлаждане, но все още не говорим за рязко обръщане на тренда. Годишното понижение на безработицата и стабилността на показателя за целия ЕС подсказват, че икономиката на блока засега по-скоро губи инерция, отколкото влиза в сериозно влошаване. Именно затова и днешните данни ще бъдат четени внимателно като ранен индикатор за това дали отслабването на растежа вече започва да се пренася по-осезаемо към заетостта.
Следващите месеци ще покажат дали покачването до 6.2% в еврозоната е еднократно движение, или начало на по-устойчиво отслабване на пазара на труда. Особено важни ще бъдат данните за младежката безработица и за страните с традиционно по-слаби пазари на труда, защото именно там първо се вижда, когато икономическото забавяне започне да натежава. За България въпросът е дали страната ще успее да задържи позицията си сред държавите с най-ниска безработица, ако по-слабата европейска активност започне да се отразява по-силно върху износа и инвестициите.
