Tръмп заяви, че сериозно обмисля изтегляне на САЩ от НАТО
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю за британския Daily Telegraph, че „сериозно обмисля“ изтегляне на страната от НАТО, след като европейските съюзници не подкрепиха военната му операция срещу Иран. Коментарът е най-ясният досега сигнал, че Белият дом е готов да постави под въпрос самото място на САЩ в алианса, а не само условията, при които Вашингтон защитава Европа.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- По информация на Ройтерс Тръмп е нарекъл НАТО „хартиен тигър“ и е казал, че евентуалното напускане на алианса вече е нещо повече от хипотеза. Изявлението идва дни след като министърът на отбраната Пийт Хегсет отказа да потвърди безусловно ангажимента на САЩ към принципа на колективната отбрана, като прехвърли решението към президента.
- Тръмп свързва недоволството си пряко с отказа на няколко ключови европейски държави да се включат в американската война срещу Иран или да предоставят по-широка логистична подкрепа за операцията.
- Още на 27 март той заяви, че САЩ „не е задължително да са там за НАТО“, а на 17 март нарече отказа на съюзниците да се включат в операцията срещу Иран „много глупава грешка“.
- Тръмп отправи и нови нападки към британския премиер Киър Стармър и британските въоръжени сили, в контекста на напрежението около войната и Ормузкия проток. Спорът допълнително изостря отношенията между Вашингтон и европейските партньори в момент, когато НАТО по принцип трябва да демонстрира единство.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Коментарите на Тръмп показват и нещо друго – дълбоко разминаване между начина, по който Белият дом изглежда тълкува НАТО, и начина, по който самият алианс е устроен. По официалния текст на НАТО член 5 се задейства при въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка, а не автоматично при всяка военна операция, започната от съюзник извън тази рамка. Самата организация определя колективната отбрана като свой основен принцип, а не като механизъм за „автоматично включване“ в екстериториални кампании.
Заплахата за изтегляне на САЩ не идва от нищото. Още по време на първия си мандат Тръмп многократно поставяше под въпрос смисъла на НАТО, настояваше европейците да харчат повече за отбрана и дори насърчаваше по-остър, почти транзакционен прочит на съюзническите отношения. Новото е, че този път съмнението не е свързано само с разходите за отбрана, а с реален военен конфликт, в който Вашингтон очаква съюзническа солидарност за операция, предприета без предварителна консултация с ключови партньори.
Точно затова сегашният спор е по-опасен от предишните. Ако през последните години дебатът беше дали Европа плаща достатъчно, сега въпросът е дали САЩ изобщо приемат НАТО като съюз за взаимна защита, или като инструмент, който трябва да следва Вашингтон и в операции извън класическата рамка на член 5. Това вече засяга не само политическия тон, а самото доверие, върху което е изграден алиансът от 1949 г. насам.
Допълнителна неяснота има и около това доколко американски президент може еднолично да изведе страната от НАТО. По договора всяка държава може да се оттегли с едногодишно предизвестие, но през 2023 г. Конгресът прие законодателна мярка, според която президентът не може да изтегли САЩ от алианса без одобрение от две трети от Сената или отделен акт на Конгреса. Това означава, че дори политическата воля на Белия дом да е налице, подобен ход почти сигурно би предизвикал тежка институционална и конституционна битка във Вашингтон.
