Турция е изхарчила над 44 млрд. долара от резерва си от началото на войната в Близкия изток
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Турската централна банка е продала общо 44.3 милиарда долара от резервите си между 28 февруари и 30 март, за да ограничи натиска върху турската лира на фона на пазарната турбулентност, предизвикана от войната в Близкия изток. Данните, цитирани от Türkiye Today на база аналитичния баланс на банката, показват, че само в седмицата от 23 до 29 март интервенциите са достигнали 21.5 милиарда долара – най-високото седмично ниво, изчислявано досега.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Намесата идва в момент, в който Анкара се опитва да задържи стабилността на валутата и едновременно с това да запази доверието на инвеститорите в ортодоксалния завой на икономическата политика. Според Ройтерс резервите на централната банка са се свили рязко след началото на конфликта, а на 20 март общите брутни резерви са паднали до около 177.5 милиарда долара. Същевременно оценки на банкери, цитирани от агенцията, сочат, че в отделни дни банката е продавала по 7–8 милиарда долара на валутния пазар, за да смекчи шока върху лирата.
- Управителят на централната банка Фатих Карахан заяви, че институцията е използвала и валутни суапове, както и злато, за да ограничи икономическия ефект от войната. По данни на Bloomberg възобновяването на суаповете с местни банки за първи път от около година насам е трябвало да покаже, че в системата няма недостиг на валутна ликвидност, въпреки силния натиск върху резервите.
- Финансовият натиск вече започва да променя и по-широката макрорамка. Ройтерс съобщи, че заради войната Турция е поставила под въпрос продължаването на цикъла на понижаване на лихвите, като е повишила овърнайт лихвата до 40% и е затегнала част от кредитните ограничения. На този фон министърът на финансите Мехмет Шимшек и Карахан заминават за Лондон, за да уверят инвеститорите, че страната няма да се отклони от курса към дезинфлация и финансова дисциплина.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ако могат да се предприемат сериозни мерки за ограничаване на външния дефицит, ситуацията може да бъде управляема. За тази цел, на първо време трябва да се позволи ясно забавяне на търсенето и кредитирането“, написа икономистът Хакан Кара, бивш главен икономист на турската централна банка, в коментар, цитиран от Türkiye Today по повод рекордната седмична интервенция.
ДОПИРАТЕЛНА
Проблемът за Анкара не е само валутен. Турция остава силно чувствителна към външни шокове заради зависимостта си от внос на енергия и хроничната уязвимост на текущата сметка. Още преди последната ескалация Ройтерс отбелязваше, че страната влиза в 2026 г. с очакван годишен дефицит по текущата сметка от около 24 милиарда долара, а нов скок на цените на енергията може да направи дезинфлацията значително по-трудна. Това означава, че войната удря Турция по две линии едновременно – през инвеститорското доверие и през сметката за внос.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Сегашният натиск върху резервите е особено чувствителен, защото идва след период, в който Турция опитваше да възстанови финансовия си буфер и да убеди пазарите, че е изоставила най-спорните политики от предишните години. В началото на февруари международните резерви на страната достигнаха рекордните 218.2 милиарда долара, а Fitch повиши перспективата пред Турция до „положителна“, като изрично посочи именно натрупването на валутни резерви и по-предсказуемата икономическа политика като ключови аргументи. Това превърна резервите в един от основните символи на възстановеното доверие към екипа на Шимшек и Карахан.
Именно затова сегашното изтегляне на десетки милиарди долари е повече от техническа валутна интервенция. То показва колко бързо геополитическият риск може да изяде натрупаното доверие, особено в икономика, която все още носи тежестта на висока инфлация, външно финансиране и чувствителна валута. Ако войната се проточи и цените на енергията останат високи, Турция може да се окаже принудена отново да избира между по-слаб растеж, по-високи лихви и ново свиване на резервите – избор, който правеше икономиката ѝ уязвима и преди последния опит за стабилизация.
