Енергийният шок поставя под въпрос AI инвестиции за 635 млрд. долара
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Големият залог на технологичните гиганти за изкуствения интелект (AI) навлиза в нова, по-рискова фаза. След като именно AI еуфорията беше сред основните двигатели на рекордните пазарни ръстове, ескалацията в Близкия изток и скокът на енергийните цени започват да променят сметката. Според S&P Global Visible Alpha компаниите Microsoft, Amazon, Alphabet и Meta са планирали да вложат около 635 млрд. долара в центрове за данни, чипове и друга AI инфраструктура през 2026 г., но продължително високи цени на енергията могат да принудят сектора да преразгледа темпото на тези разходи., предаде Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Планираните 635 млрд. долара капиталови разходи за AI инфраструктура през 2026 г. се открояват рязко на фона на 383 млрд. долара година по-рано и едва 80 млрд. долара през 2019 г. – темп на нарастване, който показва колко силно технологичният сектор обвърза бъдещия си растеж с изграждането на мащабна изчислителна инфраструктура.
- Проблемът е, че този модел е силно зависим от енергията. Центровете за данни, върху които стъпва новата AI вълна, изискват огромни количества електроенергия, а ръстът в цените на петрола и прекъсванията по енергийните вериги започват да се пренасят към по-широката икономика – от индустрията и транспорта до корпоративните маржове и потребителските разходи.
- Международната агенция по енергетика вече предупреди, че прекъсванията на доставките от Близкия изток ще се засилят през април и ще започнат да удрят все по-осезаемо и Европа.
- Именно тук се появява рискът за пазарите. Ако компаниите започнат да режат или отлагат AI капиталовите си програми през първото и второто тримесечие, това може да се превърне в спусък за по-широка корекция на акциите, тъй като голяма част от оптимизма на борсата през последната година беше изградена върху очакването, че тези разходи ще продължат да растат почти без прекъсване.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Мисля, че ако цифрите за капиталовите разходи бъдат понижени, ако всъщност енергийните цени не се отразят на печалбите, това би могло да бъде катализатор“, казва Мелиса Ото, ръководител на отдела за проучвания в S&P Global Visible Alpha, цитирана от Ройтерс. Тя предупреждава още, че ако цените на енергията скочат с 30%, това ще удари едновременно потребителите и компаниите.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Пазарът все по-трудно може да разглежда AI като отделна, „чиста“ технологична история. Колкото повече изкуственият интелект се превръща в надпревара за физическа инфраструктура – сървъри, чипове, електропреносен капацитет и охлаждане – толкова по-тясно бъдещето му се връзва не само с търсенето на софтуер, а и с геополитиката, суровините и цената на електроенергията. Това прави сектора по-малко устойчив на външни шокове, отколкото инвеститорите бяха склонни да приемат в разгара на AI еуфорията.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Предисторията на този риск започва още преди сегашната криза. През последните няколко години Microsoft, Amazon, Alphabet и Meta влязоха в надпревара за мащабно разширяване на облачната и AI инфраструктура, подхранена от бума на генеративния изкуствен интелект и от очакването, че търсенето на изчислителна мощ ще расте с години. Инвеститорите наградиха тази стратегия, а технологичните компании се превърнаха в основен двигател на глобалните борсови индекси.
Войната в Иран обаче върна на преден план един стар пазарен урок – че дори най-амбициозната технологична революция не е изолирана от цената на енергията. Ако енергийният натиск се окаже траен, следващият голям тест за пазара няма да бъде дали търсенето на AI остава силно, а дали най-големите технологични компании ще продължат да наливат стотици милиарди долари със същата скорост. И точно отговорът на този въпрос може да определи дали борсовият ентусиазъм около изкуствения интелект ще се задържи, или ще премине в по-трезва фаза.
