Рискът за Ормузкия проток тласка Залива към забравени проекти за милиарди
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Заплахата от продължителен контрол на Иран върху Ормузкия проток принуждава държавите от Персийския залив да преосмислят стари, но скъпи планове за изграждане на алтернативни енергийни маршрути. В центъра на тези идеи отново застават петролопроводи, които да заобиколят стратегическия тесен пролив, през който минава значителна част от глобалните доставки на петрол.
Според представители на индустрията и правителствата в региона нови тръбопроводи може да се окажат единственият устойчив начин за намаляване на зависимостта от Ормузкия проток. Подобни проекти обаче са изключително скъпи, времеемси и политически сложни за реализация.
Един от тях е 200-километровия източно-западен тръбопровод на Саудитска Арабия. Изграден през 80-те години по време на Ирано-иракската война, той позволява на кралството да транспортира петрол от източните находища до Червено море, заобикаляйки Ормузкия проток. Днес тази инфраструктура функционира като ключова спасителна линия за глобалните доставки.
Тръбопроводът работи на пълен капацитет от около 7 млн. барела дневно, като значителна част от суровината се насочва към пристанището Янбу, откъдето се изнасят около 5 млн. барела дневно, както и допълнително между 700 хил. и 900 хил. барела рафинирани продукти. Въпреки това, маршрутът през Червено море компенсира само частично загубата на доставки през Ормузкия проток.
На този фон Рияд обмисля как да увеличи дела на износа, включително чрез разширяване на съществуващата инфраструктура или изграждане на нови маршрути, пишат от Financial Times.
В годините обаче подобни планове многократно са се проваляли заради високите разходи и геополитически предизвикателства. Цената за изграждане на тръбопровод със сложността на източно-западния днес би надхвърлила 5 млрд. долара. По-амбициозни трансгранични проекти – например през Ирак, Йордания или Турция – могат да достигнат между 15 и 20 млрд. долара.
Освен финансовите бариери, съществуват и сериозни рискове за сигурността. Части от потенциалните маршрути преминават през нестабилни региони, включително територии с неизбухнали боеприпаси или активност на групировки като Ислямска държава. Южните маршрути към Оман също не са без риск – пристанища като Салала вече бяха временно затворени след атаки с дронове.
Политическите предизвикателства също са значителни. Въпросите кой ще контролира инфраструктурата и как ще се разпределят потоците от суровини остават без ясен отговор. Изграждането на регионална мрежа от тръбопроводи би изисквало страните от Залива да координират политиките си в много по-голяма степен.
В краткосрочен план най-реалистичното решение изглежда разширяване на съществуващи маршрути – включително саудитския източно-западен тръбопровод и линията на Абу Даби към пристанището Фуджейра. Това би позволило увеличаване на капацитета, без сложни трансгранични проекти. Допълнително Саудитска Арабия може да развие нови терминали по Червено море, включително в рамките на мегапроекта NEOM. Рисковете обаче се множат с включването на йеменските хути в конфликта и опасенията, че Червено море може да се превърне в нова гореща точка.
За Саудитска Арабия настоящата ситуация е тест. Кралството активира плановете си за извънредни ситуации още в първите часове след ударите на САЩ и Израел срещу Иран и постепенно увеличава потоците от изток на запад. В по-дългосрочен план новите тръбопроводи може да се превърнат не само в енергийни, но и в търговски коридори, по които да се движат различни стоки между Азия, Близкия изток и Европа. Един от вариантите е възраждане на проекта IMEC – коридор от Индия към Европа, макар че той също носи значителни политически рискове.
