Тръмп обеща да върне Иран в “каменната ера”. Войната в Близкия изток продължава без ясен хоризонт
Американските атаки срещу Иран продължават, стана ясно след речта на Доналд Тръмп. Президентът не очерта ясен хоризонт за край на конфликта в Близкия изток, което изостри реакцията на пазарите и повиши цените на петрола. Опасенията за глобалния икономически растеж остават.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- По думите на Тръмп в рамките на две до три седмици САЩ могат да нанесат “силен удар“ срещу Иран, който да върне страната в “каменната ера“.
- Американският президент не очерта хоризонт за край на войната в Близкия изток и не спомена срок за отваряне на Ормузкия проток.
- В речта липсваха конкретни дипломатически инициативи. Тръмп многократно е заявявал, че между двете държави се водят преговори, макар досега Техеран да отрича.
- Не беше засегнат и въпросът за евентуално разполагане на сухопътни сили, въпреки че Вашингтон продължава да увеличава военното си присъствие в региона.
- След речта на Тръмп глобалните пазари регистрираха спад, докато доларът беляза ръст, а цените на петрола скочиха рязко с близо 6%.
АКЦЕНТ
Ключови въпроси остават без отговор след речта на Доналд Тръмп. Въпреки заявката, че основните стратегически цели на операцията са близо до изпълнение и че войната може да приключи в рамките на две до три седмици, президентът не даде яснота как изглежда реалният изход от конфликта. Липсва конкретика и по линия на координацията с Бенямин Нетаняху, при положение че ударите между Израел и Иран продължават. Неясна остава и съдбата на предложеното от Вашингтон споразумение, което само дни по-рано беше представено като основа за деескалация. В речта тя изобщо не беше спомената, което поставя под въпрос дали САЩ се оттеглят от част от ключовите си искания, включително контрола върху иранската ядрена програма.
ДОПИРАТЕЛНА
Друг централен риск за пазарите – съдбата на Ормузкия проток, също остава без ясен отговор. Посланията на Тръмп се разминават – от призиви към съюзниците сами да гарантират сигурността на трафика, до твърдения, че протокът ще се отвори “естествено“ след края на войната. Това поддържа несигурността около глобалните енергийни доставки и цените на петрола.
