Има ли Европа план срещу енергийната криза?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Близо 8%. С толкова се е повишил референтния за Европа сорт “Брент” за последната сесия. Цените на петрола вървят все по-стремглаво нагоре, докато смущенията в глобалните доставки заради блокадата на Ормузкия проток продължават. Междувременно краят на войната в Близкия изток изглежда далеч, след като американският президент Доналд Тръмп обеща да нанесе нови удари срещу Иран. На този фон Европа е изправена пред поредната енергийна криза, само няколко години след шоковете заради войната в Украйна. И докато времето за реакция изтича, Брюксел се опитва да намери правилното решение.
Кризата в Близкия изток продължава повече от месец, а това вече се отразява на прогнозите за глобалния икономически растеж. Предизвикателствата обаче не спират само до тук. Освен очакванията за ръст на инфлацията, държавите в Европа са изправени и пред риск от недостиг на горива. Преди дни Международната агенция по енергетиката предупреди, че проблемът с горивата ще удари тежко Европа през април, а още преди около месец енергийният експерт Боян Рашев заяви за Forbes България, че ако блокадата на Ормузкия проток продължи и след март, това ще бъде катастрофа за целия свят, която ще бъде особено болезнено усетена на стария континент.
Затова Европа трябва да действа. Бързо и решително. И докато някои държави вече предприеха различни мерки, включително намаляване на акцизите на горивата, държавни стимули и засилен мониторинг на пазара, основният въпрос е какви ще са мерките, които ще бъдат предприети на общоевропейско ниво.
В края на миналия месец Европейската комисия призова държавите-членки да предприемат навременни и координирани действия за гарантиране на доставките на суров петрол и рафинирани петролни продукти в ЕС. Ключово значение продължават да имат засиленото наблюдение, бързият обмен на информация и координацията между държавите, като всеки риск или съществена промяна в доставките на петрол и състоянието на индустрията трябва да се проследява и своевременно да се съобщава на Европейската комисия, за да се осигури постоянна оценка и координирани действия. В същия дух държавите от ЕС трябва да се въздържат от мерки, които могат да увеличат потреблението на горива, да ограничат свободното движение на петролни продукти или да обезкуражат производството в европейските рафинерии. Необходимо е също да координират действията си със съседни страни и с Комисията, за да се запази съгласуваността на ниво ЕС и нормалното функциониране на вътрешния пазар. За да се гарантира наличността на петролни продукти на европейския пазар, всички неотложни ремонти и профилактика в рафинериите следва да бъдат отложени. В същото време по-широкото използване на биогорива може частично да замести изкопаемите горива и да облекчи натиска върху пазара.
“Обсъждат се всички варианти”, заяви за Financial Times еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен. Потенциалните мерки включват режим на разпределение на горивата и освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви, докато ЕС се подготвя за “дълготраен“ енергиен шок.
Чувствителен е въпросът с критични продукти като авиационно гориво и дизел. Авиокомпаниите вече изразяват особено сериозни притеснения относно доставките, но според Йоргенсен все още няма нужда от режим за разпределение на критични продукти. Въпреки това предупреждава, че ЕС “се подготвя за най-лошите сценарии“ и очаква ситуацията да се влоши още повече през следващите седмици.
Въпреки това обаче Брюксел изглежда изчаква с облекчения на регулациите за авиационното гориво. Стандартите за авиационното гориво са различни на стария континент и отвъд океана – в ЕС точката на замръзване е -47°C, докато в САЩ е -40°C. Разликата в стандартите за авиационно гориво е на пръв поглед техническа, но в условия на криза се превръща в реален проблем и създава сериозни бариери пред вноса, защото американското гориво не винаги отговаря на европейските изисквания. Това означава, че пазарът губи гъвкавост точно в момент, когато бързото пренасочване на доставки е ключово, а регулаторното облекчаване остава чувствителна тема заради потенциалните рискове за безопасността при полети в екстремни условия.
