Над 40 държави търсят общ натиск срещу Иран за Ормузкия проток
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Коалиция от над 40 държави започна координация за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток – ключов енергиен коридор, през който при нормални условия преминава около една пета от световните петролни потоци. Срещата, председателствана от британския външен министър Ивет Купър, показа, че след горещата фаза на войната между САЩ, Израел и Иран въпросът за Ормуз вече не е само регионален риск, а глобален тест за енергийната сигурност, инфлацията и устойчивостта на веригите за доставки. САЩ не участваха във формата, въпреки че президентът Доналд Тръмп засили натиска върху съюзниците Вашингтон да не поема сам тежестта по отварянето на пролива.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Виртуалната среща е събрала около 40 държави, сред които Великобритания, Франция, Германия, Канада, Индия и Обединените арабски емирства, като фокусът засега е върху дипломатически и икономически инструменти за принуждаване на Иран да възстанови безопасното преминаване, без да налага едностранни такси или ограничения. По информация на Ройтерс конкретни оперативни решения още не са взети, но е постигнат консенсус, че свободата на корабоплаването трябва да бъде възстановена.
- Следващият етап ще бъде разговор между военни плановици, които трябва да оценят варианти като разминиране и морско ескортиране на танкери, ако политическите условия позволят това. Именно тук се очертава и най-голямото разделение в западния лагер: част от европейските столици подкрепят координиран натиск, но се дистанцират от прибързана военна операция. Френският президент Еманюел Макрон вече определи сценария за отваряне на Ормуз със сила като „нереалистичен“.
- Паралелно с дипломатическата коалиция, в Съвета за сигурност на ООН се обсъжда проекторезолюция, внесена от Бахрейн, която да даде международна рамка за защита на търговското корабоплаване. Според преработения текст, цитиран от Ройтерс, отпада изричното позоваване на задължително прилагане, а се търси по-широка формула, позволяваща на държави да използват „всички необходими средства, съобразени с обстоятелствата“, за да гарантират безопасен транзит. Именно тази формулировка вече среща съпротива от Китай, а и Русия и Франция са изразили резерви.
- От икономическа гледна точка залогът е огромен. По данни на Международната агенция по енергетика през 2025 г. през Ормузкия проток са преминавали близо 15 млн. барела суров петрол дневно, или около 34% от световната търговия със суров петрол, а според американската EIA през 2024 г. общият поток на петролни течности през пролива е бил около 20 млн. барела дневно, еквивалент на приблизително 20% от световното потребление.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Страните по света, които получават петрол през Ормузкия проток, трябва да се грижат за този проход. Те трябва да го ценят“, заяви Доналд Тръмп, след като по-рано призова държавите, зависими от този маршрут, сами да поемат повече отговорност за възстановяването на корабоплаването.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
15 млн. барела дневно – толкова суров петрол е преминавал през Ормузкия проток през 2025 г., по данни на IEA. Това прави пролива един от най-критичните енергийни „тесни места“ в света.
ДОПИРАТЕЛНА
Кризата около Ормуз показва и нещо по-голямо от поредния геополитически сблъсък – постепенното прехвърляне на тежестта за охраната на глобалните търговски маршрути от САЩ към по-широки, многонационални формати. Фактът, че Вашингтон не участва в срещата, докато Лондон събира съюзници, а Брюксел подкрепя дипломатическите усилия, е ясен сигнал, че Западът търси нов модел за управление на риска в Близкия изток. Това е особено важно за Европа, която не е най-големият пряк получател на суров петрол през Ормуз, но е силно уязвима към ценови шокове при петрол, газ, застраховки и транспорт. IEA изчислява, че почти 90% от обемите, изнесени през Ормуз през 2025 г., са били насочени към Азия, но над 10% от LNG потоците са отивали към Европа – достатъчно, за да превърнат всеки по-дълъг срив в сериозен инфлационен риск и за Стария континент.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Ормузкият проток от десетилетия е най-чувствителната енергийна точка в света, но сегашната криза ескалира след съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, след които Техеран на практика блокира корабния трафик и използва пролива като инструмент за натиск срещу противниците си.
Това не е първият път, когато Иран превръща Ормуз в геополитическо оръжие, но този път ефектът е по-силен, защото идва в момент на изострени войни, по-крехки вериги на доставки и все по-нисък апетит на застрахователи и корабни оператори да поемат военен риск.
Именно затова и сегашната коалиция има по-широк състав – от европейски държави до страни от Персийския залив и Азия – и се опитва да изгради не просто временен коридор, а политическа рамка, която да възстанови предвидимостта по един маршрут, жизненоважен за петрол, LNG и търговията с горива.
Засега обаче съюзниците са единни главно по диагнозата, не и по лечението: Великобритания и част от партньорите ѝ искат по-твърд натиск, Франция предупреждава срещу военна авантюра, а в ООН вече се очертава нов дипломатически сблъсък около това докъде може да стигне международният мандат.
