Фискалният Съвет: Съществува реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Наблюдаваното рязко влошаване на бюджетното салдо още в началото на годината е сигнал за натрупване на фискални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени единствено със сезонни или технически фактори, се посочва в анализ на Фискалния съвет на България по повод данните на Министерство на финансите за изпълнение на бюджета към края на март.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Дефицитът само за месец март е -1.7 млрд. евро и е на стойност -0.8% от БВП, което е най-високата стойност за последните 20 години.
- Дефицитът с натрупване към края на март е в размер на -1.5 млрд. Евро, и представлява най-високата стойност за последните 15 години
- Причина за рязкото нарастване на дефицита са разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС), които към март 2026 г. са в размер на 11.5 млрд. евро.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
“При липса на своевременни корективни действия съществува реален риск от трайно влошаване на фискалната позиция и отклонение от заложените бюджетни цели”, казат в анализа си членовете на Фискалния съвет.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Разходите по КФП към март 2025 г. са били в размер на 9,6 млрд. евро. Нарастване на разходите през тази година има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други, показват данните на Министерството на финансите. “Причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8.6 на сто”, посочват от МФ. От министерството допълват, че от друга страна, закона за държавен бюджет за 2025 г. е обнародван в “Държавен вестник” в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не се е прилагала до влизането му в сила.
“След приемането на закона, заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари-март 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото към началото на 2026 г. законодателство”, съобщават от МФ. Върху разходите за персонал влияние оказват и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.
Не на последно място, капиталовите разходи също отчитат значителен ръст, основно поради по-високите разходи във финалния етап на изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, при спазване на срока на допустимост на разходите – 31 август 2026 година.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
В края на миналата седмица от МФ дадоха данни, че приходите, помощите и даренията по КФП към март 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 10 млрд. евро, което е с 1.4 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо март 2025 г. с 1,0 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро. Неданъчните приходи остават близки до постъпленията за същия период на предходната година.
