Пет държави от ЕС искат данък върху извънредните печалби на енергийните компании
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Германия, Италия, Испания, Португалия и Австрия настояват Европейската комисия да подготви общоевропейски данък върху извънредните печалби на енергийните компании в отговор на новия скок на цените на горивата заради войната с Иран. Идеята е приходите да бъдат използвани за временно облекчение за потребителите, без това да натоварва допълнително държавните бюджети, показва писмо на петте финансови министри, видяно от Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Писмото е адресирано до европейския комисар по климата Вопке Хукстра и е датирано от 3 април. В него министрите посочват, че на фона на „пазарните изкривявания“ и ограниченото фискално пространство Брюксел трябва бързо да разработи нов инструмент на ниво ЕС, стъпил на солидна правна основа.
- Засега не се посочват нито конкретна ставка, нито точният кръг компании, които биха били обхванати. Говорител на Европейската комисия потвърди, че писмото е получено и че предложението се оценява.
- Натискът идва на фона на нов енергиен шок. Според Ройтерс европейските цени на газа са се повишили с над 70% от началото на войната срещу Иран, започнала на 28 февруари 2026 г.
- Брюксел вече обсъжда връщане на част от инструментите, използвани по време на енергийната криза през 2022 г., включително ограничения върху мрежовите такси и данъците върху електроенергията, а при необходимост и таван на цените на газа или нова схема за облагане на свръхпечалбите.
- Секторът не приема тезата без възражения. Германската асоциация за горива и енергия, която представлява рафинерии и бензиностанции, заяви пред Ройтерс, че внушението за неоправдани извънредни печалби е неточно и че основният приоритет на компаниите в момента е да поддържат снабдяването с горива в Германия при все по-трудни условия.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
Над 70% – с толкова са се повишили европейските цени на газа от 28 февруари насам, според Ройтерс. Именно този ръст превръща темата от данъчна дискусия в политически тест дали ЕС може бързо да реагира на нова енергийна криза, преди тя да се прехвърли още по-силно върху инфлацията и домакинствата.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
В краткосрочен план най-голямата тревога на Брюксел не е само суровият петрол, а и наличността на рафинирани продукти като дизел и самолетно гориво. Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди, че именно там рискът за снабдяването е най-осезаем, тъй като Европа остава силно зависима от вносни горива и от глобалните транспортни маршрути, засегнати от конфликта в Близкия изток. За България това е особено чувствителна тема, защото местният пазар също следи внимателно движението при горивата и всяко по-дълго задържане на високи международни цени би се отразило директно върху транспортните разходи, инфлационния натиск и цените за бизнеса и домакинствата. Поне на този етап България не е сред петте страни, подписали писмото, но ако Комисията предложи общоевропейски механизъм, той би имал значение и за българския пазар.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Идеята за нов данък върху извънредните печалби не се появява на празно място. През 2022 г., след като Русия ограничи доставките на газ за Европа, ЕС въведе извънреден пакет от мерки за овладяване на ценовия шок. Сред тях беше и т.нар. solidarity contribution – временна задължителна вноска върху свръхпечалбите на компании в секторите на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинирането. По правилата, договорени тогава от държавите членки, облагането се изчисляваше върху облагаемата печалба за 2022 г. и/или 2023 г., когато тя надвишава с повече от 20% средната годишна облагаема печалба за предходните години от 2018 г. насам.
Точно към този прецедент сега се връщат петте държави. Разликата е, че този път причината не е руската газова криза, а войната с Иран и рискът от по-дълго прекъсване на енергийните пазари. Това прави спора и по-политически. За едни новият налог е инструмент за солидарност и защита на потребителите. За други той носи риск да накаже сектор, който в момент на недостиг трябва да осигурява доставки, а не да работи под допълнителен данъчен натиск.
За България темата е важна и по още една причина – страната вече мина през европейския дебат за облагането на свръхпечалбите след кризата от 2022 г., така че евентуална нова мярка на ниво ЕС няма да бъде абстрактен спор в Брюксел, а въпрос с потенциален ефект върху публичните приходи, цените на горивата и общата инфлационна среда у нас. Именно затова следващият ход на Комисията ще бъде важен не само за сметките за енергия в големите икономики, но и за по-малки пазари като българския.
