Енергийната криза заради войната в Иран вече е най-тежката в съвременната история
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Петролната и газовата криза, предизвикана от войната в Иран и почти пълното блокиране на Ормузкия проток, вече е най-тежката в съвременната история. Това заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (MAE) Фатих Бирол в интервю за френския вестник Le Figaro, цитирано от „Ройтерс“, като предупреди, че ударът ще се усети далеч отвъд Близкия изток – от Европа и Япония до най-уязвимите развиващи се икономики.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- „Светът никога не е преживявал прекъсване на енергийните доставки от такъв мащаб“, казва Бирол, като определя настоящата петролна и газова криза като „по-сериозна от тези през 1973, 1979 и 2002 г., взети заедно“.
- Според „Ройтерс“ сътресението е резултат от фактическото затваряне на Ормузкия проток от Иран след ударите на Израел и САЩ, а през този маршрут преди кризата минаваше около 20% от световните доставки на петрол и газ.
- Ефектът вече се пренася директно в цените. Брентът се задържа около и над 110 долара за барел, а Международният валутен фонд предупреди, че войната е свила глобалното предлагане на петрол с 13% и ще доведе до по-висока инфлация и по-слаб световен растеж дори при сравнително бързо овладяване на конфликта.
- Бирол казва, че развитите икономики също ще пострадат, но най-силен ще е ударът върху развиващите се държави, защото по-скъпите горива бързо се пренасят към храните и ускоряват инфлацията. Това съвпада и с предупреждението на МВФ, че бедните и енергийно зависими страни имат най-малко бюджетно пространство да омекотят ценовия шок за домакинствата и бизнеса.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
400 млн. барела – толкова петрол страните членки на Международната агенция по енергетика се съгласиха да освободят от стратегическите си резерви на 11 март, в най-голямото подобно действие досега, за да ограничат икономическите щети от войната и прекъснатите доставки.
ДОПИРАТЕЛНА
МАЕ вече излезе и с препоръки не само към правителствата, но и към бизнеса и домакинствата. Сред тях са намаляване на максималната скорост по магистралите с поне 10 километра в час, повече работа от разстояние, насърчаване на обществения транспорт, споделено пътуване и избягване на самолетни полети, когато има разумна алтернатива. Агенцията представя тези мерки като бърз начин да се намали търсенето на петрол и да се облекчи натискът върху потребителите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Тежестта на днешната криза идва не само от войната, а от мястото, където тя удря. Ормузкият проток е най-важната енергийна артерия в света и затварянето му променя икономическата логика далеч извън региона. Според „Ройтерс“ част от производителите в Близкия изток могат частично да заобиколят протока с алтернативни маршрути, но други – включително Ирак, Кувейт и Катар – понасят много по-тежки загуби. Това прави сътресението не просто въпрос на по-скъп петрол, а на реално разместване на потоци, приходи и геоикономически позиции.
Предисторията също е важна. В края на март МВФ, МАЕ и Световната банка обявиха координирани действия за оценка на енергийните и икономическите последици от войната – необичаен сигнал, че институциите вече третират конфликта като системен глобален шок, а не като поредната регионална криза. Общата им оценка е, че натискът не спира до петрола и газа, а се пренася към торове, транспорт, инфлация, бюджети и в крайна сметка към растежа.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Следващият голям тест ще бъде дали освобождаването на резерви и мерките за ограничаване на търсенето могат изобщо да забавят ценовия натиск. Самият Бирол предупреди още на 1 април, че загубите на доставки през април ще нараснат и ще започнат да удрят по-силно и Европа. Ако това се случи, енергийната криза може бързо да се превърне от пазарен шок в по-широка икономическа криза с по-висока инфлация, по-слаб растеж и нарастващ натиск върху най-уязвимите държави.
