Кристалина Георгиева: Всички пътища водят към по-високи цени и по-бавен растеж
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Войната в Близкия изток ще доведе до по-висока инфлация и по-бавен глобален растеж, заяви пред Ройтерс Кристалина Георгиева, ръководител на Международния валутен фонд (МВФ).
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Войната предизвика най-сериозното досега прекъсване на глобалните енергийни доставки, след като милиони барели петролно производство бяха спрени заради фактическото блокиране на Ормузкия проток от Иран – ключов маршрут за транспортирането на една пета от световните доставки на петрол и газ. Д
- ори конфликтът да бъде решен бързо, МВФ ще понижи прогнозата си за икономическия растеж и ще повиши очакванията си за инфлацията, каза управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева.
- Очаква се войната да доминира дискусиите между финансови представители от цял свят по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон следващата седмица.
- Без войната МВФ е очаквал леко повишение на прогнозата си за глобален растеж – до 3.3% през 2026 г. и 3.2% през 2027 г., тъй като икономиките продължават да се възстановяват от пандемията.
- По думите на Георгиева войната е свила глобалното предлагане на петрол с 13%, като ефектът се разпространява през доставките на петрол и газ и засяга свързани вериги на доставки, като тези на хелия и торовете.
- Дори бърз край на бойните действия и сравнително бързо възстановяване ще доведат до „относително малко“ понижение на прогнозата за растеж и повишение на прогнозата за инфлацията, каза тя. Ако войната се проточи, ефектът върху инфлацията и растежа ще бъде по-голям.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Живеем в свят на повишена несигурност“, каза ръководителят на МВФ, като посочи геополитическото напрежение, технологичния напредък, климатичните сътресения и демографските промени. „Всичко това означава, че след като се възстановим от този шок, трябва да държим очите си отворени за следващия.“
БЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ ЩЕ БЪДАТ НАЙ-СИЛНО ЗАСЕГНАТИ
Бедните и уязвими държави без енергийни резерви ще понесат най-тежкия удар, добави Георгиева, като отбеляза, че много страни имат малко или никакво бюджетно пространство, за да помогнат на населението си да понесе повишението на цените, предизвикано от войната. Това от своя страна увеличава риска от социални вълнения.
Георгиева каза, че някои държави вече са поискали финансова помощ, но не ги назова. Според нея МВФ може да разшири някои от съществуващите си кредитни програми, за да отговори на нуждите им. Осемдесет и пет процента от страните членки на МВФ са нетни вносители на енергия.
Широките енергийни субсидии не са решение, каза тя, като призова политиците да избягват държавни плащания, които могат допълнително да засилят инфлационния натиск.
Ефектът е асиметричен и удря най-силно страните, които внасят енергия, но дори износители като Катар усещат последствията от иранските удари по производствените им съоръжения.
Катар очаква, че ще са нужни от три до пет години, за да възстанови 17% от производството си на природен газ заради нанесените щети, каза Георгиева, докато Международната агенция по енергетика съобщава, че 72 енергийни съоръжения са били повредени във войната, като една трета от тях са пострадали сериозно.
„Дори войната да спре още днес, за останалата част от света ще има траен отрицателен ефект“, каза тя.
ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ БУДИ ТРЕВОГА
След като САЩ и Израел нанесоха удари на 28 февруари, Иран на практика затвори Ормузкия проток, което доведе до рязко поскъпване на суровия петрол и втечнения природен газ. Международният бенчмарк Брент се установи близо до 110 долара за барел в понеделник, а цените на физическия пазар за доставки от Близкия изток бяха със значителна премия над това равнище.
Ръководителите на МВФ, Международната агенция по енергетика и Световната банка заявиха миналата седмица, че ще сформират координирани усилия за оценка на енергийните и икономическите последици от войната.
Георгиева каза, че МВФ работи и със Световната продоволствена програма на ООН и Организацията по прехрана и земеделие по въпроса за продоволствената сигурност.
Световната продоволствена програма предупреди в средата на март, че милиони хора ще бъдат изправени пред остър глад, ако войната продължи и през юни. Георгиева каза, че МВФ засега не вижда хранителна криза, но такава може да възникне, ако доставките на торове бъдат нарушени.
