Милиардерът с мисия да спаси американските вестници

Дейвид Хофман. Това е името на предприемача, който посвещава голяма част от богатството си на американската преса или по-скоро малките местни вестници. В рамките на четири години Хофман придобива 131 вестника в цялата страна, сред които Aspen Daily News, St. Louis Post-Dispatch и Omaha World-Herald.

Отдадеността на Хофман обаче не се ограничава единствено до инвестициите. Всяка сутрин 140 различни вестника от 29 щата се доставят до входната врата на имението му във Флорида с площ от 2310 кв. метра и стойност от 105 млн. долара. Тиражът варира от 5000 до 250 000 екземпляра, а само девет от тях не са под негов контрол.

След като получи вестниците, Хофман се настанява в синьото кожено кресло в кабинета си с лице към залива и започва да чете. Разделя вестниците на две купчини – едната изхвърля, а другата маркира с червен флумастер. Тъкмо тях Хофман ще обсъди по-късно с Нейтън Беке – временният изпълнителен директор на Lee Enterprises, една от най-големите медийни компании в САЩ, в която Хофман придоби дял през февруари.

Причините за червения маркер са различни. Понякога погледът му се спира на прекалено провокативни заглавия. В други случаи причината е политическа – например материалите на Associated Press според него понякога клонят леко наляво. Друг път са статии, които не представят в точната светлина родния му Неапол в щата Флорида.

„Ще спася американските вестници“, заявява Хофман, който притежава 42 заглавия, плюс 53% дял в Lee – издателство на над 70 вестника, включително St. Louis Post-Dispatch, Buffalo News и Omaha World-Herald. „Надявам се, че ще направя нещо смислено за цялата страна“.

На фона на тенденциите в индустрията, твърдението на Хофман звучи дори прекалено смело. Данни от Medill Local News Initiative към Северозападния университет показват, че през последните две десетилетия близо 40% от американските вестници са изчезнали. Това оставя 50 милиона американци с ограничен или никакъв достъп до надежден местен източник. Но това не е единственият проблем. През изминалата година повече от 130 вестника са преустановили дейността си. В тази ситуация изглежда, че дори интернет не е в позиция да помогне.  Месечните посещения на уебсайтовете на 100-те най-големи американски вестника са намалели с повече от 45% за последните четири години.

За Хофман решението е просто и идва със стратегия за удвояване на т.нар. “хиперлокално” съдържание. И докато конкуренти съкращават персонал, Хофман наема още няколко души в редакцията, с които да засили отразяването на местния туризъм, спорт и бизнес.

С разширяването на портфолиото си от издания Хофман централизира разходи като заплати, споделя функции като правни услуги и маркетинг между различните заглавия и в някои случаи намалява честотата на печатното издание, докато в онлайн пространството се залага на абонаменти. Всички местни издатели носят пълна отговорност за приходите и разходите и участват в печалбата, ако постигнат заложените си цели. Изглежда, че подходът на Хофман работи, защото всяко едно от 48-те заглавия, които той е купил от 2022 г. насам и притежава изцяло чрез Hoffmann Media Group, е на печалба.

Що се отнася до Lee Enterprises, неговата инвестиция успява да преструктурира проблемния дълг на компанията. Към януари Lee Enterprises има дълг от 455 млн. долара, главно поради покупката на 31-те вестника на Berkshire Hathaway през 2020 г. с лихва от 9%. Емисията на Хофман в акции на стойност 50 млн. долара позволява на компанията да договори намаляване на лихвата до 5% за пет години и незабавно заличава 18 млн. долара годишни лихвени плащания.

Друго ключово решение е назначаването на Нейтън Беке за временен главен изпълнителен директор. Освен това Хофман преустановява позициите на една трета от борда и премахва някои дейности на печатницата. „Екипът не печелеше и се нуждаехме от нов треньор“, казва Хофман. Акциите на Lee Enterprises отбелязват двоен ръст след обявяването на сделката.

След като стабилизира дълга на Lee Enterprises, Хофман удвоява усилията си върху „хиперлокалното“ отразяване. Това включва например спортните събития в гимназиите. Хофман сключва партньорство със спортно-технологичната компания Hudl от Небраска, чиято технология позволява на вестниците да показват почти мигновени акценти от мачовете онлайн. С това той цели да изгради лоялност сред абонатите и да привлече рекламодатели. Lee Enterprises планира да внедри Hudl на други пазари през следващите шест до осем месеца.

Хофман е в разгара на обиколка, в рамките на която се среща с бизнес лидери на ключовите пазари на Lee. Тя започна през март в Сейнт Луис и продължава в Омаха (Небраска), Бъфало (Ню Йорк), Ричмънд и Роанок (Вирджиния), Мадисън (Уисконсин) и Финикс. По време на срещите той убеждава компаниите да се абонират и да рекламират. Хофман иска да бъде водещият търговец и вече е привлякъл над половин милион долара годишни приходи от реклама и 500 нови абонати.

Историята на Хофман обаче не винаги е звучала толкова лесно и гладко, колкото сега. Детството му преминава във Вашингтон, Мисури. Баща му е ветеран от Втората световна война, завършил е седми клас и шофира камион за мляко. Майка му е сирак, работи като сервитьорка и по-късно се грижи за новородени в местната болница. А фактът, че семейството няма течаща топла вода дълги години, е нещо, което Хофман вижда като “предимство, а не недостатък“.

В този момент неговият спасителен пояс е спортът. Хофман получава стипендия, за да играе футбол и бейзбол в Североизточния държавен университет на Мисури, но напуска училище, когато контузии му попречват да играе. По-късно се записва в Университета на Централен Мисури, докато едновременно работи във фабрика и балира сено. След като завършва с квалификация за промишлена безопасност и условия на труд, Хофман работи за няколко компании, включително Pullman Standard, която произвежда вагони за метрото в Ню Йорк. На 36 години той ипотекира къщата си, за да основе фирмата за подбор на кадри DHR Global. Днес, чрез семейния си холдинг Hoffmann, той инвестира в повече от 125 бизнеса – от винарни в Мисури до круизи по река Мисисипи и хокеен отбор от малката лига в Естеро, Флорида. Хофман също така купува отбора от Национална хокейна лига Pittsburgh Penguins.

„Той не се страхува да поема риск, защото знае какво е да създадеш нещо от нищото“, казва синът му Грег, който управлява семейния бизнес с недвижими имоти. „Той изгражда основните си принципи не около успеха, а около това, в което вярва.“

А какво по-точно го подтиква да започне работата си с вестниците? През 2021 г. пътува до Норт Шор на Чикаго, за да посети внуците си. Хенри и Джордж играят хокей, докато Аделаида тренира футбол. Именно поради тази причина, Хофман иска да чете за мачовете на децата и да вижда техните снимки във вестника. Това обаче не се случва, защото местното издателство „Pioneer Press“ в Гленвю, Илинойс наскоро е затворено. Когато разбира за това, Хофман дори прави опит да го купи, но е твърде късно. Съкратеният персонал се е разпръснал, а оборудването е продадено. „Помислих си: „Това не трябва да е така“, спомня си той. „Това беше моментът, в който знаех, че ще отдам от живота си за малките местни вестници в Америка.“

Година по-късно, когато двамата му синове стават изпълнителни директори на холдинговата му компания, Хофман прави първите си стъпки в медиите. Той купува базирания във Форт Майърс Florida Weekly, основан от Пейсън Гадис. Гадис е ветеран от Gannett и в момента е изпълнителен директор на частната медийна група на Хофман.

Оттам двамата придобиват няколко туристически издания, включително Mackinac Island Town Crier от Мичиган през 2023 г., Napa Valley Register от Калифорния през 2024 г., Telluride Times през септември и Aspen Daily News през декември 2025 г. от Колорадо.

Ключово в стратегията на предприемача е да се разчита по-малко на трети страни като Associated Press, която предоставя на повечето малки вестници национални и международни новини.

Хофман и Гадис също свързват дейността на своите вестници с домакинството на различни местни събития, като например изложения за кемпери, къщи и градини. „Подобно на начина, по който музикантите трябваше да преминат от продажби на плочи към концерти, ние виждаме възможност да използваме доверието на нашата марка, за да бъдем лидер в събитията на нашите общности“, казва Гадис.

Промените в резултат на изкуствения интелект не представляват притеснение за Хофман, който е на мнението, че изкуственият интелект няма да замести добрата и надеждна журналистика. Гадис добавя: „Когато изследваме монетизацията на изкуствения интелект, без да се страхуваме от нея, ние разбираме как работи този процес и удвояваме усилията си.“

Хофман планира да купи още девет издания и води преговори с още няколко. Той е решен да се погрижи за колкото се може повече пропуски в американската медийната индустрия. А с нетната стойност от 2.6 млрд. долара, той има достатъчно средства, за да го направи. Хофман знае, че има хора, които гледат скептично на неговите планове, но остава оптимистично настроен и се фокусира върху печалбата. „Това не е мозъчна хирургия и не е проблем да ни оценяват според резултатите, които постигнем“, казва Хофман. А личната история е тази, която му напомня защо инвестицията в малките американски общности все още си струва.

Гози текст първоначално е публикуван от forbes.com

Автор: Luisa Kroll