Цените на жилищата в България са скочили със 157% за 10 години
Цените на жилищата в България са нараснали със 157% между 2015 г. и четвъртото тримесечие на 2025 г., показват публикувани днес данни на Евростат. Това нарежда страната на четвърто място в Европейския съюз по ръст на жилищните цени за десетилетието – след Унгария, Португалия и Литва.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в Европейския съюз са се повишили с 5.5% на годишна база, а наемите – с 3.2%.
- На тримесечна база жилищата в ЕС поскъпват с 0.8%, а наемите – с 0.6%. За същия период в България Евростат отчита 15.4% ръст на цените на жилищата на годишна база.
- За последните десет години – от 2015 г. до четвъртото тримесечие на 2025 г. – цените на жилищата в ЕС са нараснали с 64.9%, докато наемите са се увеличили с 21.8%.
- В 25 държави членки, за които има налични данни, поскъпването на жилищата изпреварва ръста на наемите. Най-силен скок е отчетен в Унгария с 290%, следвана от Португалия със 180% и Литва със 168%. България е четвърта със 157%.
- Евростат отбелязва, че Финландия е единствената страна в ЕС, в която жилищните цени за този период намаляват – с 3%. При наемите ръст има във всички 27 държави членки, като най-голямо увеличение е отчетено в Унгария със 109%, следвана от Литва с 88% и Ирландия и Полша с по 76%.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
157% – с толкова са нараснали цените на жилищата в България между 2015 г. и четвъртото тримесечие на 2025 г. По този показател страната изпреварва значително средното за ЕС, което е 64.9%.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
По-важният въпрос зад данните на Евростат е не само колко са поскъпнали жилищата в България, а защо този ръст остава толкова устойчив. Един от отговорите е, че местният пазар все още се движи повече от търсенето на собственост, отколкото от логиката на наемния пазар. Това прави България по-чувствителна към фактори като инвестиционно търсене, концентрация на сделки в София и големите градове и ограничено качествено предлагане. Така поскъпването не изглежда като кратък цикъл, а като по-дълъг тренд, в който жилището остава едновременно потребност, инвестиция и убежище за капитал.
