Български дебют сред най-добрите детски книги на панаира в Болоня
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Дебютната книга „Облакът, който остава“ на Михаела Ангелова постави българско издателство за първи път сред селектираните заглавия в The BRAW Amazing Bookshelf – престижната изложба на Международния панаир на детската книга в Болоня. Това е първото участие на български издателства в тази селекция, която тази година включва 150 издания, избрани измежду над 4000 предложения.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- „Облакът, който остава“, издадена от punkt.studio, е една от двете български книги, включени в The BRAW Amazing Bookshelf. Другото отличено заглавие е „Ключовете и ключалките“ на Зорница Христова и Албена Лимони.
- Селекцията е част от най-важния международен форум за детска книга и илюстрация, а включването в нея е знак за силно визуално и издателско присъствие сред хиляди кандидатствали заглавия от цял свят.
- Книгата на Михаела Ангелова е посветена на кръговрата на емоциите – на тъжните моменти и на новото начало след тях. Изданието е решено във формат лепорело, или книга тип хармоника, като самата форма е използвана и като част от посланието за цикличността в природата и в човешкия живот.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
150 – толкова публикации са избрани за тазгодишната изложба The BRAW Amazing Bookshelf измежду над 4000 предложени заглавия.
ДОПИРАТЕЛНА
„Облакът, който остава“ бележи и началото на по-дългосрочна инициатива на punkt.studio, насочена към създаване, публикуване и разпространение на дебютни авторски проекти. Така селекцията в Болоня идва не само като признание за една книга, а и като ранна заявка за издателска посока.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Михаела Ангелова, която е родена в Пловдив, завършва специалност „Книга, илюстрация и печатна графика“ в Националната художествена академия и част от обучението ѝ преминава в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. тя работи като графичен дизайнер и илюстратор в punkt.studio, а „Облакът, който остава“ е първото ѝ самостоятелно детско издание.
Това прави селекцията в Болоня важна не само за самата авторка, но и като знак, че българската детска книга може да бъде забелязана не просто като локален продукт, а като проект с идея, форма и визуален език, които издържат и на международна сцена.
