Гърция забранява социалните мрежи за деца под 15 години
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Гърция ще забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години от 1 януари 2027 г., като правителството планира да внесе законодателството през лятото на 2026 г. Ходът превръща южната ни съседка в една от първите европейски държави, които преминават от дебат към конкретна дата и законов механизъм, а премиерът Кириакос Мицотакис вече обяви, че Атина иска да използва тази стъпка и като натиск за общоевропейски подход.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според Ройтерс и Bloomberg мярката ще засегне децата под 15 години, а гръцките медии уточняват, че предложението обхваща платформи като Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat. Kathimerini допълва, че според правителствения план ограничението ще важи за всички, родени от януари 2012 г. нататък.
- Мицотакис обяви, че Гърция иска да прокара и по-широка европейска рамка – включително единна „дигитална възраст на пълнолетие“ на 15 години, задължителна проверка на възрастта и общи механизми за прилагане в ЕС. По думите му националните мерки сами по себе си не са достатъчни, ако не са подкрепени от общоевропейски правила.
- Темата има и силна вътрешна подкрепа в Гърция. Ройтерс посочва, че според проучване на ALCO около 80% от анкетираните одобряват подобна забрана. Правителството вече е забранило мобилните телефони в училищата и е въвело инструменти за родителски контрол, а новата стъпка идва на фона на тревоги за тревожност, проблеми със съня, онлайн тормоз и пристрастяващия характер на платформите.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Гърция е една от първите европейски държави, които предприемат такава инициатива, но съм сигурен, че няма да е последната“, каза Мицотакис, цитиран от Bloomberg. Той добави, че целта е страната да окаже натиск върху ЕС в тази посока.
ДОПИРАТЕЛНА
Гърция не е сама в тази посока. Австралия вече е водещият пример с по-строг праг от 16 години, а в Европа и други държави обсъждат или подготвят ограничения за непълнолетни. Така гръцката инициатива се вписва в по-широка вълна на натиск върху платформите, а не изглежда като изолиран национален експеримент.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
По-важният ъгъл тук не е самата забрана, а начинът, по който Европа постепенно променя философията си за дигиталната регулация. Дълго време Брюксел и отделните правителства се фокусираха основно върху конкуренцията, личните данни и пазарната сила на Big Tech. Сега центърът все по-ясно се измества към дизайна на платформите – алгоритмите, безкрайното скролване, препоръчителните системи и начините, по които тези продукти задържат вниманието на децата. Именно затова гръцката стъпка е интересна: тя не е просто морална реакция срещу TikTok или Instagram, а част от по-голямо европейско движение, което започва да третира достъпа на деца до социални мрежи като въпрос на обществено здраве, а не само на родителски избор.
Има и ясна предистория. Още през февруари Ройтерс съобщи, че гръцкото правителство е „много близо“ до подобна забрана, а през март Bloomberg цитира Мицотакис, че доказателствата за вредата от „пристрастяващото скролване“ са недвусмислени. Това означава, че днешното решение не идва изненадващо, а е резултат от месеци политическа подготовка, нарастващ обществен натиск и опит Атина да се позиционира като един от двигателите на новата европейска линия към технологичните платформи.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Следващият ключов въпрос е не дали Гърция иска тази забрана, а как ще я приложи. Най-важни ще бъдат механизмите за проверка на възрастта, обхватът на платформите, санкциите при неспазване и доколко мярката ще бъде синхронизирана с правилата на ЕС по Закона за цифровите услуги, който позволява глоби до 6% от глобалните приходи на платформите при нарушения. Именно там ще се види дали решението е силен политически сигнал или реално работеща регулация.
