Как собственикът на „М-Газ“ инж. Стоян Манолов търси повече газ, за да стигне до повече пазари

От една метанстанция за МПС в Русе до регионален играч с амбиция за разширяване на газовите пазари, собственикът на „М-Газ“ инж. Стоян Манолов търси път към повече доставчици и планира производство на водород

През март, когато ескалацията на конфликта в Иран разтърси европейските газови пазари, инж. Стоян Манолов набързо анализира ситуацията и спокойно отбеляза, че „борсите реагират спекулативно“. Собственикът и управител на „М-Газ“ пресмята, че скокът в цената на природния газ не е резултат от реален недостиг, а от прехвърляне на „рисковата премия от търговците в офертите“.

Още повече че събитията съвпадат с края на отоплителния сезон в Европа, период, който традиционно охлажда търсенето. Що се отнася до временните затруднения с доставки на втечнения природен газ (LNG) от Катар, към които „М-Газ“ проявява сериозен интерес, „те ще имат отражение предимно върху азиатските пазари, където QatarEnergy фокусира основно търговията си, и по-малко върху европейските“.

Като един от най-големите лицензирани търговци на природен газ в България, „М-Газ“ целенасочено се стреми да диверсифицира източниците на газ и да осигури достатъчни обеми за растеж на регионалните пазари. Манолов действа паралелно на няколко фронта. След като осигури договор с държавната петролно-газова компания на Азербайджан SOCAR, сега напредва в разговорите с държавната газова компания на Египет EGAS, с KazMunayGaz, която оперира в региона под бранда Rompetrol, и се надява на успех с QatarEnergy: „С QatarEnergy успяхме да проведем четири видеосрещи (бел.ред. – преди кризата в Залива) и сега тече стандартната процедура по опознаване на клиента“.

През 2025 г. „М-Газ“ успява да продаде 120 млн. куб.м компресиран газ на предприятия извън газоразпределителна мрежа, което носи 80 млн. лв. приходи годишно. Бизнесът има потенциал да нарасне двойно още през тази година, но Манолов вижда, че само с доставките от SOCAR не е възможно да се случи: „Добивът на SOCAR е лимитиран около 27 млрд. куб.м годишно, а газът се изнася за около 16 държави в Европа. Затова търсим алтернативни източници, които могат да покрият 1 млрд. куб.м газ през 2027 г. Това вече ще е бизнес от порядъка на 650 млн. лева.“

Целта на „М-Газ“ е да стъпи на пазари в региона, които предоставят реална възможност за растеж. Манолов визира Румъния, където смята, че компанията може да продаде 2 млрд.куб. м, ако цените се запазят на нивото преди конфликта с Иран. В Гърция също, тъй като „страната разчита на остатъчни договори за руския газ, а при изтичането им се очертава недостиг от около 2 млрд. куб.м годишно“.

Според него с приближаването на 2027 г., когато Европейският съюз планира да прекрати напълно вноса на руски газ, се очер­тава сериозен недостиг. Според редица анализи дефицитът може да достигне 10-20 млрд. куб.м годишно при определени пазарни условия. Именно тук Манолов вижда шанс за „М-Газ“ да заеме част от този освободен пазар в надпревара с компании от Гърция, Румъния, България и други европейски държави. „Конкуренцията е сериозна, но този, който има достъп до сигурен и дългосрочен източник на газ, е в по-силна позиция“, казва той.

СТОЯН МАНОЛОВ ГЛЕДА НА ПАЗАРА КАТО ШАХМАТНА ДЪСКА

на която трябва да изиграе правилните ходове. Той е инженер от Санктпетербургския университет по телекомуникации, но никога не се е занимавал с телекомуникации. Единственият му опит да намери работа в локална кабелна мрежа през 1992 г. приключва на мига. В този бизнес не търсят инженери, а хора, които да пускат кабели по шахтите на БТК. В годините на прехода младите инженери са без работа. Търсят се икономисти.

Манолов бързо се ориентира и записва финанси в Икономическия институт в Свищов. Първата му работа е в „Приста Ойл“ като технически сътрудник по износа на масла. С находчивия си ум за няколко години израства до директор „Логистика“, докато през пролетта на 2004 г. попада на обява, че в „Овергаз“ търсят мениджър за изграждането на газоразпределителна мрежа в Русе.

В годините, прекарани в компанията, той постига завидни резултати в продажбите и привличането на битови потребители, но амбициите му са много по-големи. Вярва, че природният газ може да стане основно гориво за транспорта в България. Опитва се да убеди ръководството да инвестира в метанстанции, но решенията в голямата корпорация се вземат бавно. Вместо да чака, той решава да действа сам. През 2006 г. се среща с Любо Ганев, който току-що е приключил блестящата си кариера на топволейболист в Италия и развива внос на газови уредби за автомобили.

„В Италия масово се използва природният газ в транспорта и аз искам да наложа това в България“, казва му Ганев. Манолов прави проста сметка, че в града има 1300 таксита. Ако половината преминат на газ, това ще запълни капацитета на една метанстанция. Първата му работа е да обиколи автосервизите в Русе, които монтират уредби за пропан-бутан, и да ги убеди да предлагат газови уредби за коли. Ако един таксиметров шофьор премине на газ и усети ползата с 50% по-малко разход на гориво, цялата гилдия ще научи за два дни, казва им той. „Действително станаха опашки пред сервизите за монтаж на газови уредби и пред метанстанцията. Чудехме се как да приберем колите от булеварда.“

След успешния проект в Русе Манолов отваря още две метанстанции в Пловдив и Благоевград. Той силно се надява, че градският транспорт в големите градове ще поеме вълната с екоавтобуси на газ и ще има повече клиенти, но това се случва отчасти само в София и Пловдив.

През 2009 г. обаче доставките на газ спират внезапно заради конфликт между Украйна и Русия и две седмици в метанстанциите работят само кафенето и автомивката. От този момент трендът на газовите уредби започва постепенно да затихва. В сервизите рядко влизат нови клиенти за монтаж. „Още тогава светна лампата, че трябва да търсим друго развитие“, казва Манолов.

Новото развитие идва от промишле­ност­­та. Собственикът на асфалтовата база в Русе има сериозен проблем с качеството на мазута и търси възможности да премине на природен газ. За „М-газ“ това е началото на нов, по-мащабен бизнес с доставка на компресиран газ за промишлени предприятия в Североизточна България. Заводите масово заменят горелките за мазут и дизел с газови. Липсата на газоразпределителна мрежа извън големите градове дава възможност за „М-Газ“ да расте. За кратко време клиентите стават толкова много, че нуждите им надхвърлят капацитета на метанстанциите.

През 2015 г. „М-Газ“ отваря в Русе една от най-големите компресорни станции за природен газ на Балканите. Стоян Манолов продава една по една метанстанциите на големите петролни вериги и се фокусира върху доставка на компресиран природен газ за индустриални и социални обекти в радиус до 150 км от Силистра до Велико Търново.

Още на следващата година изгражда втора база в Ихтиман, с която покрива нуждите на много нови предприятия в Южна България, притиснати от екологичните норми за по-малко емисии. Газоразпределителната мрежа се разраства, но толкова бавно, че „за последните 10 години инвестициите са почти нищожни“.

„Големият проблем на газоразпределителните предприятия е, че те трудно присъединяват нови абонати към мрежата“, коментира Манолов. За сметка на това „М-Газ“ продължава да расте стабилно с нови големи клиенти. Много бързо Манолов сключва сделка със собственика на рудника „Асарел-Медет“ в Панагюрище Лъчезар Цоцорков само с един разговор, че „времето на мазута трябва да отиде в историята“.

Двамата се срещат на финала на Шампионската лига между „Ювентус“ и „Барселона“ в Берлин. Група български предприемачи пътуват по покана на Unicredit Булбанк и вечерят заедно. На масата разговорите вървят за бизнеса на всеки. „Той ме попита колко трудно е горивната база да премине на газ. Отговорих, че е лесно.“ Лъчезар Цоцорков купува най-модерната инсталация за газ, която автоматично определя режима на работа спрямо температурата на околната среда. Много скоро от рудник „Елаците“ последват примера му с още по-модерна технология. Между „Асарел-Медет“ и „Елаците“ има негласно съревнование кой е по-напредничав в технологиите.

ПРЕЗ АПРИЛ 2022 Г. ВОЙНАТА НА РУСИЯ В УКРАЙНА ОТКЛЮЧВА ТЕЖКА ГАЗОВА КРИЗА, КОЯТО ПРЕОБРЪЩА ПАЗАРА.

„Газпром Експорт“ спира доставките, след като „Булгаргаз“ отказва да плаща по новия механизъм в рубли. Пазарът в България навлиза в период на ускорена трансформация. Става възможно компании като „М-Газ“ да кандидатстват за лиценз за търговия с природен газ. С лиценз на търговец русенската компания навлиза в сектор, доминиран от няколко големи играча.

В период на несигурност Манолов позиционира „М-Газ“ като търговец от новото поколение, който оформя по-конкурентна и пазарно ориентирана газова среда в България. Първата и най-важна стъпка е да осигури надежден доставчик на газ: „Търсех източник, независим от Русия, производител, а не просто посредник“. Той се обръща към SOCAR, която има договор с „Булгаргаз“ за доставка на 1 млрд. куб.м газ годишно. Реалните доставки стават възможни с пускането на гръцко-българската газова връзка IGB през 2024 г.

В продължение на две години „М-Газ“ събра лицензи и за търговия с газ в Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словакия и Словения. Паралелно компанията се регистрира на газовите борси в Гърция, България, Румъния и Унгария. „Това ни дава възможност договорените количества да се търгуват на няколко пазара“, споделя Манолов. Борсата е само първата стъпка към нови клиенти. Истинската цел е да се изградят директни връзки с международни предприятия в региона. „Използваме контактите в българските им заводи, за да достигнем до техните предприятия в чужбина“, обяснява Манолов.

През декември 2025 г. „М-Газ“ разширява мащаба на проекта за хибридна газификация до Струмица в Македония и подготвя навлизане на албанския пазар до края на 2026 г. „Най-интересното е, че SOCAR иска да приложи този модел в труднодостъпните новоосвободени територии между Азербайджан и Армения и ние сме готови да предоставим ноу-хау. В замяна може да получим повече газ като партньори в проекта“, се надява Манолов.

Неговият хоризонт за разширяване на пазарите на „М-Газ“ стига до Австрия. Потенциалът на Южния газов коридор, който се изгражда през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна, му дава основание да мисли за компанията като за регионален играч с достъп до сърцето на европейския газов пазар.

В скоро време той планира да изгради производство на зелен водород чрез електролиза и да предлага природен газ, обогатен с до 10% водород, като стъпка към по-чиста и устойчива енергия. „Природният газ е преходно гориво за следващите 20-30 години. Целта е да се премине към водород“, казва Манолов. Засега обаче „технологиите не позволяват 100% използване“, тъй като температурата при изгарянето му е много висока и материалите не издържат.