Санкции, Ормуз и ядрената програма остават в центъра на плана за мир на Иран
Иран е готов да приеме край на войната със САЩ, но само след като бъдат финализирани всички условия в рамките на мирен план от 10 точки, предаден на Белия дом чрез пакистански посредници. Това съобщава The Guardian, позовавайки се на ирански държавни медии, на фона на вече обявеното двуседмично примирие между Вашингтон и Техеран и планираните преговори в Исламабад. Според Ройтерс американският президент Доналд Тръмп е определил иранското предложение като „работеща основа“ за преговори, но условията в него остават далеч от това, което Вашингтон досега е бил готов да приеме.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Публикуваният от ирански медии списък включва искания за пълно вдигане на първичните и вторичните американски санкции, запазване на иранския контрол върху Ормузкия проток, изтегляне на американските военни от Близкия изток, край на атаките срещу Иран и неговите съюзници, освобождаване на замразените ирански активи и резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да направи всяко споразумение задължително.
- The Guardian допълва, че във версията на документа на фарси фигурира и изразът „приемане на обогатяването“ по отношение на иранската ядрена програма – формулировка, която липсва в английската версия, разпространявана от ирански дипломати и журналисти.
- Ройтерс потвърждава, че Иран вече е поставил предварителни условия за преговори за „траен мир“, сред които незабавно спиране на американските удари, гаранции, че те няма да се повторят, както и компенсации за причинените щети. Агенцията отбелязва и че Техеран не е склонен да говори просто за временна пауза, а настоява за по-устойчива рамка на споразумение.
ДОПИРАТЕЛНА
Особено чувствителен остава въпросът за Ормузкия проток. Според The Guardian примирието позволява временното му отваряне под ирански военен контрол, а Техеран дори иска да запази право на влияние върху преминаването през маршрута. Това е ключов елемент, защото именно рискът за Ормуз беше в центъра на енергийната и пазарната паника през последните седмици.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
По-важната история зад този документ е, че Иран не използва примирието, за да направи символичен дипломатически жест, а за да върне на масата почти всички свои дългогодишни червени линии. Искания като премахване на санкциите, признаване на правото на обогатяване и ограничаване на американското военно присъствие в региона не са нови. Новото е, че сега те идват в момент, когато Вашингтон се отказа от незабавна ескалация и прие пакистанското посредничество като канал за разговор. Това дава на Техеран възможност да представи максималистка рамка още в началото на процеса.
Именно затова разликата между версията на плана на фарси и тази на английски е толкова важна. Ако изразът за „приемане на обогатяването“ действително е бил изпуснат от английската версия, това може да означава или опит за по-мека международна презентация на документа, или знак, че Иран все още оставя пространство за тактическа двусмисленост. И в двата случая това е сигнал, че предстоящите разговори няма да са просто техническо уточняване на примирието, а спор за самите параметри на следвоенния ред в региона.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Следващият важен момент са очакваните разговори в Исламабад. Те ще покажат дали двуседмичното примирие може да се превърне в по-трайна рамка или планът от 10 точки ще остане списък с искания, които Вашингтон не може да приеме. Най-спорни изглеждат три теми – санкциите, контрола върху Ормузкия проток и статутът на иранската ядрена програма. Именно там вероятно ще се реши дали сегашната пауза е начало на сделка или само кратко прекъсване преди нов етап на напрежение.
