Цените на горивата – какво да се прави
Войната между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга, която започна през пролетта на 2026 г., бързо причини рязък скок в световните цени на петрола и оттам в цените на горивата на дребно. Този скок ясно се усеща и в България, където за половин месец основните бензини, дизел и газ поскъпнаха с над 10%.
И по стародавната българска, а и не само българска, традиция веднага почти целият дебат по темата се съсредоточи върху въпроса как държавата да помогне, да облекчи, да защити, да предотврати – с всякакви вариации по тази тема.
От една страна, може би при екстрена ситуация като настоящата подобни въпроси имат някакъв смисъл, доколкото в някаква степен оптималността на реакцията на случващото се зависи от по-широка координация и логистика. И се предполага, че в тези направления държавният механизъм може да има някакво предимство.
Ако държавата ще се меси, вероятно най-оптимално би било просто да прегледа собствените си физически запаси от суров петрол, които съществуват поне на хартия и които изрично са предвидени именно за случаи точно като този. И да започне контролирано да ги освобождава, с което да замести затормозените поради конфликта доставки. Освободените доставки, по цена, формирана според структурата на образуването на резерва и със сигурност много по-ниска от шокираната в момента световна цена на петрола, се насочват към рафиниране. Така както количествата рафинирани продукти, така и цените им би трябвало да преодолеят шока.
Не е ясно доколко подобен сценарий е възможен, защото не е ясно какви са физическите наличности на реално съществуващ запас от петрол. Интересно е, че вече няколко седмици подобен сценарий и свързаните с него въпроси изобщо не се обсъждат, поне не публично.
Разбира се, има и други, значително по-неоптимални възможности за държавна намеса. Изглежда сякаш правителството се насочва към най-малко несъвършената от тях, а именно прицелена помощ към най-нуждаещите се домакинства. При това помощта да е парична, а не свързана с изкривяване на цената на горивата или с рациониране на количествата. Доколкото това е първото автентично използване на отдавна съществуващата база данни с доходите на домакинствата, въз основа на която се определят нуждаещите се, този подход заслужава окуражаване и много внимателно наблюдение.
Неизбежно за България, веднага се чуха и гласове в посока най-разрушителните варианти на държавна намеса, а именно натиск върху цените, засега под формата на намаляване на данъци върху горивата – от по-невинното намаление на акцизни ставки до изключително порочното намаление на ДДС.
От другата страна на всички тези сценарии, до един основани на вярата, че най-добре е „държавата да направи нещо“, почти напълно необсъждана остава истински дясната идея. Тя е: оставете пазарите на мира да си вършат работата. Положението е извънредно неприятно и болезнено, но отдавна доказана хилядолетна истина е, че болката е най-слаба и най-кратка именно когато реакцията на случващото се става през пазарните механизми. Да, на самите пазарни механизми може да се помага чрез създаване на по-добри условия за бързо договаряне и предоговаряне, чрез (временно) намаляване на регулаторни мерки, чрез осигуряване на възможности за реакция.
За съжаление, такова мислене в България се споделя от микроскопично малцинство мислещи по тези въпроси. Поради което подобен подход към случващото се не само няма да се случи, но няма дори да се обсъди по достатъчно внимателен начин.
И така до следващата криза, когато отново за истински десните възможности изобщо няма да се мисли и ще се обсъждат единствено варианти на добре познатото старо и винаги провалящо се „държавата трябва да…“.
