Дългият COVID-19 може да струва на развитите икономики до 115 млрд. евро годишно
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) призова държавите да подобрят диагностиката, лечението и връщането на пациентите с дълъг COVID-19 към пазара на труда, като предупреди, че икономическата цена на състоянието ще остане значителна и през следващото десетилетие. Според нов анализ на организацията преките и косвените щети за икономиките на страните от ОИСР и ЕС могат да достигнат 0.1% – 0.2% от БВП годишно в периода 2025 – 2035 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- ОИСР изчислява, че при ниско или умерено остатъчно разпространение на вируса дългият COVID-19 може да намалява годишния БВП на икономиките от ОИСР и ЕС с 0.1% – 0.2%, което се равнява на около 135 млрд. щатски долара годишно през следващото десетилетие – сума, съпоставима с целия годишен бюджет за здравеопазване на държави като Нидерландия или Испания.
- Само преките разходи за здравеопазване, свързани с дългия COVID-19 , се оценяват на около 11 млрд. щатски долара годишно в страните от ОИСР, дори при консервативни допускания.
- Значително по-голямата тежест идва от косвените икономически ефекти – отсъствия от работа, понижена продуктивност и напускане на трудовия пазар. Според цитираните в доклада изследвания дългият КОВИД води до проблеми със заетостта при около един на всеки петима засегнати работещи, което се равнява на загуба на 5% – 10% от трудовия принос през първата година след инфекцията.
- Организацията настоява за по-добра информираност, диагностика, лечение и организация на грижата, включително обучение на медицинските специалисти и клинични насоки, отразяващи реалния опит и нужди на пациентите.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
75 млн. души. Толкова хора е засегнал дългият COVID-19 в пика на пандемията през 2021 г., или над 5% от населението на страните от ОИСР средно. Според организацията разпространението на състоянието вече е намаляло, но от 2025 до 2035 г. то все пак се очаква да засяга 0.6% – 1% от населението в ОИСР и ЕС.
ДОПИРАТЕЛНА
Докладът подсказва, че дългият COVID-19 постепенно се превръща от постпандемичен здравен проблем в тема за пазара на труда и публичните финанси. При забавен растеж, застаряващо население и недостиг на работна сила в редица икономики, всяко трайно изтегляне на хора от заетостта увеличава натиска не само върху здравните системи, но и върху социалните разходи и производителността. Именно затова ОИСР поставя силен акцент върху професионалната реинтеграция, а не само върху медицинското лечение.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
ОИСР подчертава, че в повечето държави реакцията остава неравномерна. Само четири от 16 изследвани страни – Австралия, Австрия, Канада и Нидерландия – съобщават, че имат национален план или стратегия за справяне с дългосрочните последици от дългия COVID-19 . Германия, макар и без официален национален план, вече е развила по-цялостна национална инициатива с финансиране и координация на грижите и изследванията. Това означава, че следващият голям тест за правителствата няма да е дали признават проблема, а дали ще изградят устойчиви системи за диагностика, лечение и връщане на пациентите към нормален живот и работа.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Пет години след началото на пандемията ОИСР на практика казва, че здравните системи все още наваксват с една от най-дългите ѝ сенки. Докладът показва, че първоначалният удар е бил много по-голям, отколкото днес изглежда в публичния разговор: само през 2021 г. преките здравни разходи, свързани с дългия COVID-19 , са достигнали около 53 млрд. щатски долара, а състоянието е довело до почти 1% спад на работната сила в страните от ОИСР и ЕС.
Именно този фон обяснява защо организацията настоява за по-координиран отговор. Проблемът не е само в продължителната умора, задуха или другите симптоми, а в това, че много държави все още нямат ясни клинични пътеки, специализирани услуги или последователен механизъм за подкрепа на хората, които не могат бързо да се върнат на работа. В този смисъл дългият КОВИД започва да прилича на хронично състояние с голям макроикономически отпечатък, а не на остатъчен ефект от вече отминала здравна криза.
