ЕЦБ: Преминаването към еврото е имало ограничен ефект върху цените в България
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Преминаването на България към еврото е имало ограничен и до голяма степен еднократен ефект върху потребителските цени. Това посочват експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ) в нов анализ, публикуван в блога на институцията, според който инфлационният ефект от валутния преход на 1 януари 2026 г. се оценява на между 0.3 и 0.4 процентни пункта.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според анализа този ефект е в рамките на наблюдаваното и при предишни присъединявания към еврозоната – слаб, еднократен и концентриран основно в части от сектора на услугите, където конкуренцията е по-ограничена, а цените по-лесно се адаптират. Експертите на ЕЦБ отбелязват, че част от повишенията са се появили още преди самото въвеждане на еврото.
- Данните показват, че общата инфлация в България, измерена чрез ХИПЦ, всъщност е продължила да се забавя в първите месеци след смяната на валутата – от 3.5% през декември 2025 г. до 2.3% през януари и 2.1% през февруари. На месечна база през януари има ръст от 0.6%, движен основно от храните и услугите, но общата картина не сочи траен инфлационен скок след прехода.
- Още по-важно за ЕЦБ е, че нито възприеманата инфлация, нито инфлационните очаквания на домакинствата са били сериозно разклатени. Напротив – през януари 2026 г. възприеманата инфлация в България е отчела най-големия си спад от началото на пандемията, а очакванията за цените през следващите 12 месеца също са се понижили.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
54%. До това равнище е достигнала обществената подкрепа за еврото в България през февруари 2026 г., след като през януари за пръв път е преминала границата от 50%.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Самата ЕЦБ предупреждава, че анализът обхваща само първите два месеца след въвеждането на еврото – периодът, в който подобни ценови ефекти обичайно се проявяват най-силно. Но през 2026 г. инфлационната картина в Европа вече се влияе и от външни фактори, включително поскъпването на енергията заради конфликта в Близкия изток, което ще направи по-трудно ясно разграничаването между ефекта от валутната смяна и ефекта от новия външен ценови шок.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Оценката на ЕЦБ за България идва на фона на старо и политически чувствително опасение, че преминаването към еврото неизбежно води до осезаемо поскъпване. Именно това беше един от централните аргументи в обществения дебат преди 1 януари. Но опитът на предишни държави от еврозоната – включително Хърватия – вече показа, че ефектът обичайно е ограничен, най-вече еднократен и концентриран в услуги с по-слаба ценова прозрачност. Новият български случай засега изглежда се вписва именно в този модел.
Това не означава, че темата за цените изчезва. По-скоро означава, че след първоначалния преход нататък разговорът ще се измества от въпроса „вдигна ли еврото цените“ към по-трудния въпрос какво движи инфлацията в една вече присъединила се към еврозоната икономика – външни енергийни шокове, услуги, заплати, търсене и поведението на бизнеса. И точно там ще бъде следващият голям тест не само за статистиката, но и за доверието на домакинствата.
