Клисурски: Войната в Близкия изток може да струва на България около 500 млн. евро
Военният конфликт в Близкия изток може да намали икономическия растеж на България с около половин процент, което се равнява на близо 500 млн. евро загуби. Това заяви през NOVA служебният финансов министър Георги Клисурски, като подчерта, че основният натиск идва от поскъпването на петрола.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Очакваният ръст на БВП се понижава от около 3.2% до 2.6-2.7%, което означава приблизително 0.5 процентни пункта загуба за икономиката. Според финансовото министерство това се равнява на около 500 млн. евро пропусната икономическа активност при текущите допускания за цените на петрола.
- Оценката за загубите е базирана на допускането, че цените на петрола няма да надхвърлят диапазона от 125-150 долара за барел.
- Поскъпването на горивата в България през последните седмици следва движението на международните пазари, където цените първоначално преминаха границата от 100 долара за барел. Несигурността около примирието в региона остава ключов фактор за динамиката, като пазарът остава силно волатилен.
- Според Клисурски евентуално понижение на цените ще бъде постепенно, ако има устойчиво намаляване на напрежението. Постигане на споразумение между САЩ и Иран обаче остава несигурно след последните израелски атаки срещу Ливан.
ДОПИРАТЕЛНА
Правителството залага на таргетирани мерки към уязвими групи и ключови сектори, вместо широкообхватни интервенции като намаляване на ДДС или тавани на цените, които според министъра водят до по-ниска ефективност и риск от дефицити. Вече бе създаден кризисен щаб за мониторинг на пазара, като държавата въведе и механизми за компенсация от 20 евро месечно за домакинствата. Бяха отпуснати и 18 млн. евро за подкрепа на междуселищните автобусни превози, както и 2.5 млн. евро за ученическите превози. Допълнителните разходи за компенсации заради високите цени на горивата са оценени на около 125 млн. евро.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Стремим се мерките да бъдат ефективни, но и финансово устойчиви. Общият пакет от около 125 милиона евро представлява приблизително 0,1% от БВП. Това означава ограничено увеличение на бюджетния дефицит, което остава в рамките на допустимото. Ако ситуацията се влоши, сме готови да предприемем допълнителни мерки, но вероятно за сметка на пренасочване на други разходи”, подчерта Клисурски.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Клисурски подчерта, че правителството остава предпазливо към мерки като таван на цените или ограничаване на търговските маржове. По думите му административното фиксиране на крайни цени може да доведе до дефицити, ако доставните цени останат високи и търговците започнат да работят на загуба. Ограничаването на надценките също крие риск – при твърде ниски маржове част от участниците на пазара могат да се изтеглят, което допълнително да наруши предлагането. Затова подобни интервенции се разглеждат внимателно и не са безусловно решение при ръст на цените.
