В ерата на AI европейските банки очакват ръст на персонала
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Разгръщането на изкуствения интелект (AI) в банковия сектор засега не изглежда като прелюдия към масови съкращения в Европа. Напротив – според проучване на Bloomberg Intelligence сред висшия мениджмънт на 57 глобални банки, европейските кредитори очакват средно 4% ръст на персонала през следващите три години, тъй като ще трябва да наемат инженери и специалисти по данни, за да внедрят технологията в по-голям мащаб.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Изследването подсказва, че страховете от бързи и мащабни съкращения във финансовия сектор може да се окажат прибързани поне в краткосрочен план. Вместо рязко свиване на работната сила, банките в Европа по-скоро очакват пренареждане на състава ѝ – с по-голямо търсене на технологични кадри и ограничен натиск върху рутинните позиции.
- Най-непосредственият риск остава концентриран в оперативно натоварени и повтаряеми функции, включително в кол центровете. За сметка на това ролите в търговията, моделирането на риска и анализа засега изглеждат по-защитени, което показва, че AI все още се използва повече като инструмент за автоматизация на процеси, отколкото като пряк заместител на по-сложния експертен труд.
- По-прагматичният сценарий в изследването все пак предвижда осезаем финансов ефект. Според средната прогноза за 45-те най-големи европейски банки внедряването на AI може да доведе до 6% ръст на приходите и 8% увеличение на печалбата до 2028 г. Това обяснява защо секторът продължава да инвестира, дори без обещание за незабавни съкращения и бърза икономия на разходи.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
2.7 млн. Толкова са служителите във финансовия сектор в Европа, които според тази логика няма да бъдат засегнати от масови съкращения поне засега.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Истинският тест тепърва предстои – дали банките ще успеят да превърнат по-високите разходи за технологии в реален скок на производителността. Именно тук анализаторът на Bloomberg Intelligence Томаш Ньотцел е най-предпазлив, като отбелязва, че този сценарий изглежда по-скоро оптимистичен, отколкото базов, предвид ограничените данни, неравномерното внедряване и слабата история на банките в превръщането на технологичните инвестиции в осезаема ефективност.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Новата оценка идва на фона на по-широк спор дали AI ще се превърне в следващия голям инструмент за свиване на разходите във финансите, или по-скоро ще доведе до дълъг и неравномерен преход. Само преди няколко месеца част от пазара гледаше на технологията много по-агресивно. Ройтерс отбеляза в края на 2025 г., че инвеститорите вече калкулират бъдещи икономии от AI като част от аргумента за по-силно представяне на европейските банкови акции.
Паралелно с това Европейската централна банка също даде сигнал, че поне на този етап интензивната употреба на AI не води до нетен спад на заетостта. Според публикувани през март изводи, базирани на анкети сред компании от 2025 г., инвестициите в AI в еврозоната засега не заменят работни места, а при най-активните потребители дори са съпроводени с наемане на хора.
Това не означава, че риск няма. По-скоро подсказва, че в европейското банкиране AI засега се оформя като инструмент за преструктуриране на уменията и функциите, а не като механизъм за незабавно масово орязване на персонала. Именно това прави темата по-сложна от обичайната прогноза за “машини срещу хора” – поне в краткосрочен план печелившите банки може да се окажат не тези, които съкращават най-бързо, а онези, които променят най-умно структурата на труда си.
