Защо горивата в Европа ще останат скъпи дори при мир в Близкия изток

Изправена ли е Европа пред нова енергийна несигурност и какво ще се случи с цените на горивата в обозримо бъдеще? Въпросите са напълно логични, особено предвид новите сигнали за ескалация на напрежението в Близкия изток. Едно обаче е сигурно – дори мирът да настъпи още утре, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще.

ВАЖНИЯТ КОНТЕКСТ 

След седмици на високо напрежение и ограничен трафик през Ормузкия проток, който повиши цените на петрола до рекордни нива и накара икономистите да преоценят прогнозите си за глобалния растеж, САЩ и Иран обявиха двуседмично прекратяване на огъня. Това успокои пазарите и даде надежда, че дипломатическите усилия ще доведат до трайно прекратяване на войната. 

Точно тогава обаче Израел нанесе масирани удари срещу Ливан, като според официални данни на местните власти убитите са над 250. В отговор на израелските удари “Хизбула” се зарече да продължи атаките срещу Тел Авив, а властите в Иран заявиха, че предвид ситуацията последващи преговори за прекратяване на войната в Близкия изток изглеждат “неразумни на този етап”. Американските войски пък останаха на терен и президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с незабавни действия, в случай че Иран наруши двуседмичното споразумение за прекратяване на войната. Междувременно според официалната позиция на Израел и САЩ двуседмичното примирие не обхваща Ливан, като израелският премиер Бенямин Нетаняху посочи, че ударите ще продължат. 

Според позиция на ООН обаче продължаването на военните действия в Ливан е сериозна опасност за постигането на мир в региона.

КАКВО ЗНАЧИ ТОВА ЗА ЕНЕРГИЙНИТЕ ПАЗАРИ

Отварянето на Ормузкия проток беше ключово условие в споразумението за примирие между САЩ и Иран, тъй като този тесен морски коридор е от съществено значение за глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ. През 2025 г. през него са преминали близо 15 млн. барела суров петрол дневно, според Международната агенция по енергетика. От тях около 600 хил. барела дневно, или едва 4%, са били насочени към Европа при дневно потребление на ЕС от около 13 млн. барела.

Анализаторите вече предупредиха, че дори войната да приключи бързо, възстановяването на енергийната инфраструктура ще отнеме години. Запасите трябва да бъдат възстановени, а предлагането остава ограничено след сериозни щети по над 40 енергийни обекта в региона. Това е и основната причина Европа да се опасява за енергийната си сигурност. Брюксел вече се опитва да намери решение, макар да не зависи толкова силно от доставките през Ормузкия проток.

“Дори мирът да настъпи още утре, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще“, заяви миналата седмица енергийният комисар на ЕС Дан Йоргенсен.

Брюксел очаква цените да се задържат високо още дълго време, а това вече засяга и европейските икономики, включително България – очакваният ръст на БВП се понижава от около 3.2% до 2.6-2.7%, което означава приблизително 0.5 процентни пункта загуба за икономиката. Според финансовото министерство това се равнява на около 500 млн. евро пропусната икономическа активност при текущите допускания за цените на петрола. Оценката за загубите е базирана на допускането, че цените на петрола няма да надхвърлят диапазона от 125-150 долара за барел. Казано иначе – ако този диапазон се промени, оценката за загубите ще се влоши.

КАК ГЛОБАЛНИТЕ ЦЕНИ СЕ ПРЕНАСЯТ В ЕВРОПА

ЕС остава силно зависим от внос на енергия, като между 80% и 85% от петрола идва от външни доставчици, показват данни на “Евростат“. Най-големият партньор са САЩ, следвани от Норвегия и Казахстан, а цените на глобалния пазар се формират основно спрямо сорта “Брент“.

След началото на конфликта цените на петрола рязко се повишиха – от около 72-73 долара за барел до близо 120 долара в пика. Въпреки последвалото примирие, котировките остават значително по-високи – около 93 долара за барел.

Подобна динамика се наблюдава и при газа. Европейските фючърси се покачиха от около 35,5 евро за мегаватчас преди конфликта до пик от близо 62 евро, преди да се стабилизират около 44 евро след примирието.

КАК ТОВА СТИГА ДО БИЗНЕСА И ДОМАКИНСТВАТА

Механизмът на пренос е директен. В голяма част от Европа цената на електроенергията се определя от най-скъпия източник – обикновено природния газ. Това означава, че дори ограничени сътресения при газа се превръщат в по-високи сметки за ток.

Ефектът обаче не е моментален. Дългосрочните договори и държавните компенсации могат временно да омекотят удара, но при устойчиво високи цени натискът върху крайните потребители се засилва. Данни от Германия показват, че цените на газа на едро влияят с около 40% върху електроенергията и до 60% върху крайните сметки за газ, като останалото идва от данъци и регулаторни разходи.

При горивата ефектът също е осезаем. Според оценки на Френската централна банка, ръст от 10 долара в цената на петрола води до поскъпване от около 3-6 евроцента на литър на бензиностанциите, в зависимост от данъчната политика.

Допълнителен фактор е валутният курс – по-слабо евро увеличава цената на вноса, тъй като петролът се търгува в долари.

КАКВИ СА МЕРКИТЕ

Европа разполага с инструменти за ограничаване на натиска върху цените, включително стратегически резерви – част от запасите на Международната агенция по енергетика (IEA), които възлизат на около 400 млн. барела – както и национални мерки като данъчни облекчения, субсидии и дори ограничения в потреблението.

Правителството в България залага на таргетирани мерки към уязвими групи и ключови сектори, вместо широкообхватни интервенции като намаляване на ДДС или тавани на цените. Вече бе създаден кризисен щаб за мониторинг на пазара, като държавата въведе и механизми за компенсация от 20 евро месечно за домакинствата. Бяха отпуснати и 18 млн. евро за подкрепа на междуселищните автобусни превози, както и 2.5 млн. евро за ученическите превози. Допълнителните разходи за компенсации заради високите цени на горивата са оценени на около 125 млн. евро – приблизително 0.1% от БВП.

Тези механизми обаче имат временен ефект. “Те могат само временно да смекчат ситуацията“, коментира енергийният експерт Андрей Коватариу от Atlantic Council пред Euronews. Това означава, че дори при деескалация на конфликта, натискът върху цените на енергията ще се задържи в обозримо бъдеще и бързо връщане към по-ниски нива изглежда малко вероятно.