7 осъзнати мисли за моментите, в които приемате всичко твърде лично

Не може да укротите бурята. Но можете да успокоите себе си, а бурята постепенно ще отмине. Затова днес, когато сте заобиколени от негативност, направете всичко възможно да дишате спокойно. Нека спокойствието бъде вашата суперсила. Способността да не реагирате прекалено остро и да не приемате всичко твърде лично пази ума ви ясен, а сърцето – в мир. И в крайна сметка именно това ви дава предимство.

Напомняйте си и още нещо: с хората се общува трудно, когато вярват, че всичко, което се случва около тях, е пряка атака срещу тях или по някакъв начин е изцяло свързано с тях. Не попадайте в този капан. Това, което хората казват и правят, говори много повече за тях, отколкото за вас. Реакциите им към вас са отражение на техните гледни точки, рани и преживявания. Независимо дали някой ви смята за невероятни, или за най-лошия човек на света, това отново говори повече за бурите, през които самият той преминава, и за начина, по който гледа на света.

„Не казвам, че трябва да бъдем самовлюбени нарциси и напълно да пренебрегваме всички мнения и коментари, които получаваме от околните. Казвам само, че огромна част от болката, разочарованието и тъгата в живота ни идват пряко от склонността ни да приемаме нещата твърде лично. В повечето случаи е много по-здравословно и полезно да се освободиш от чуждите добри или лоши мнения за теб и да действаш, воден от собствената си интуиция и мъдрост“, казва влогърът Марк Черноф от marcandangel.com.

Ключът е в едно:

Наблюдавайте реакцията си осъзнато.

Когато в някаква социална ситуация се случи нещо стресиращо, как реагирате?

Някои хора веднага преминават към действие, но много често прибързаната реакция може да навреди. Други се ядосват или натъжават. А трети започват да се самосъжаляват – може би се чувстват жертви – и си мислят: „Защо хората не могат да се държат по-добре?“ Да, важно е да умеете да поставяте граници, но в един обикновен ден прибързаните реакции рядко са здравословни или полезни.

Истината е, че не сте сами, ако понякога твърде бързо приемате нещата лично. Всички правим тази грешка. Ако някой направи нещо, с което не сме съгласни, често го тълкуваме като лична атака…

Децата ни не си почистват стаята? Значи нарочно ни се противопоставят!

Партньорът ни не показва обич? Значи не го е грижа за нас!

Шефът ни се държи неуважително? Значи ни мрази!

Някой ни наранява? Значи всички са срещу нас!

Някои хора дори си мислят, че самият живот е лично срещу тях. Но истината е, че почти нищо в живота не е лично – нещата се случват или не се случват, и много рядко всичко е насочено конкретно към някого.

Хората носят свои емоционални проблеми и понякога именно те ги карат да бъдат груби, невнимателни или предизвикателни. Те правят най-доброто, на което са способни, или дори не осъзнават собствените си вътрешни трудности. Във всеки случай можете да се научите да не възприемате поведението им като лична атака, а като нещо безлично – като куче, което лае в далечината, или пчела, която прелита край Вас – нещо, на което можете да отговорите спокойно или изобщо да не отговаряте.

Подходящите думи могат да помогнат.

„Като вас и аз съм просто човек и често приемам нещата лично, когато съм в разгара на емоцията. За да се справям с това, си изградих проста стратегия, която ми помага да наблюдавам реакцията си. Накратко, съзнателно си напомням да не приемам нещата твърде лично. Всеки път, когато усетя, че го правя, спирам и си прочитам някои от следните мисли. После поемам няколко дълбоки вдишвания…“, пише Марк.

• Може и да не контролирате всичко, което хората казват и правят спрямо теб, но можете да решите, че днес няма да позволявате това непрекъснато да ви разсейва.
• Не приемайте нещата твърде лично, дори когато изглеждат лични. Хората рядко правят нещо заради вас; обикновено го правят заради себе си.
• Спокойствието е суперсила. Способността да не реагирате прекалено остро и да не приемате всичко твърде лично пази ума ви ясен и спокоен, а това ви връща контрола върху реакцията ви.
• Има огромна свобода и вътрешен мир в това да се отделите от чуждите убеждения и поведение. Начинът, по който хората се отнасят към вас, е техен проблем. Начинът, по който вие реагирате, е ваш.
• Да бъдете любезни с някого, когото не харесвате, не означава, че сте фалшиви. Означава, че сте достатъчно зрели, за да контролирате емоциите си. Бъдете добър и си напомняйте, че хората обикновено са по-мили, когато са по-щастливи – а това говори много за онези, които не са особено мили към вас.
• Всички най-трудни и студени хора, които срещате, някога са били крехки като бебета. Това е и тъжната страна на живота. Затова, когато някой е груб, останете осъзнати и бъдете най-добрата версия на себе си. Дайте на околните онази снизходителност, на която се надявате светът да даде и на вас в лош ден.
• Животът е твърде кратък за спорове и битки. Бройте благословиите, ценете хората, които наистина имат значение, и се отдалечавайте от драмата с високо вдигната глава.

Но какво да правим с наистина грубите хора?

Някои от мислите по-горе изискват готовност да се държите спокойно с хора, които крещят, прекъсват, засичат ви на пътя, говорят неприятни неща и т.н. Такива хора нарушават представата ни за това как трябва да се държат околните. Понякога поведението им дълбоко ни обижда и ние напълно имаме право да чувстваме това, което чувстваме. Но ако им позволяваме да ни завладяват отново и отново, ще бъдем твърде често разстроени и наранени.

И така – какво още можем да направим, освен да се успокоим с мислите и напомнянията по-горе?

Няма универсално решение, но ето три общи стратегии, които аз и Ейнджъл често препоръчваме на хората, с които работим:

1. Бъдете по-големи от момента и мислете по-широко

Представете си двегодишно дете, което не получава това, което иска в дадения момент. То избухва в истерия. Този дребен, моментен проблем му изглежда огромен, защото няма перспектива. Ние като възрастни знаем, че има десетки други неща, които могат да го направят по-щастливо. Лесно ни е да го кажем, защото гледаме по-широко.

Но когато някой ни обиди, изведнъж и ние губим перспектива – тази малка, моментна обида ни се струва гигантска и ни кара да искаме да крещим. Реагираме като двегодишно дете. Ако обаче погледнем по-широко, ще видим, че това малко нещо няма почти никакво значение в голямата картина. Не си струва енергията ни. Затова си напомняйте да бъдете по-големи от момента, да мислите по-широко и да разширявате перспективата си.

2. Прегърнете ги мислено

Този малък трик може напълно да промени начина, по който гледаме на хората, които ни обиждат. Нека някой току-що Ви е казал нещо неприятно. Как смее? За кого се мисли? Няма ли изобщо уважение към чувствата Ви? Но ако реагирате толкова остро, и Вие самите не проявявате уважение към неговите чувства – а той може да страда по начини, които дори не можете да си представите.

Когато си напомните това, можете да опитате да проявите съпричастност и да осъзнаете, че поведението му вероятно е движено от вътрешна болка. Той се държи неприятно като механизъм за справяне със собственото си страдание. И тогава можете поне мислено да го прегърнете. Да проявите състрадание към този наранен човек, защото всички ние в някакъв момент сме били наранени и сме страдали. В много отношения си приличаме. Понякога всички имаме нужда от прегръдка, от повече съчувствие и от малко неочаквана доброта.

3. Поставяйте здравословни и разумни граници още преди да е станало късно

Учете се да разпознавате по-добре чувствата и нуждите си. Забелязвайте моментите и обстоятелствата, в които започвате да изпитвате раздразнение, защото удовлетворявате нуждите на някой друг за своя сметка. Постепенно изграждайте граници, като казвате „не“ на излишни искания, които пораждат у Вас негодувание.

Разбира се, в началото това може да Ви се струва егоистично. Но ако някога сте летели със самолет, знаете, че стюардите винаги инструктират пътниците първо да сложат своята кислородна маска, преди да помогнат на другите – дори на собствените си деца. Защо? Защото не можете да помогнете на никого, ако самите Вие сте в невъзможност да действате.

В дългосрочен план съзнателното поставяне и отстояване на здравословни и разумни граници с трудни хора е едно от най-грижовните неща, които можете да направите за себе си и за онези, които обичате. Тези граници съхраняват най-доброто у Вас, за да можете да го давате на хората, които наистина имат значение, а не само на трудните хора, които се опитват да Ви държат в постоянно напрежение.

Опитайте една от тези стратегии следващия път, когато усетите, че някой започва да Ви влияе прекалено силно. И отново прочетете мислите по-горе. После поемете дълбоко въздух и си напомнете нещо важно: няма причина да позволявате чуждото поведение да Ви превърне в човек, който не сте.

А сега е ваш ред…

Коя от идеите по-горе ви прозвуча най-силно днес?