Две гледни точки, обща отговорност – Богомил Грозев и Юлия Манолова 

Водещите на сутрешния блок на bTV „Тази сутрин“ пред Forbes – за отговорността на журналистиката, важните избори и решенията, които стоят пред бъдещето на България. 

Под мотото „Избори 2026: България решава“ bTV проследи през последния месец проблемите,  приоритетите и очакванията на хората за предстоящото управление. Зрителите имаха възможност да се информират в ефира чрез дискусии, дебати и експертни анализи по важните за обществото сфери и теми. Пред Forbes застанаха две от лицата на bTV – водещите на „Тази сутрин“ Богомил Грозев и Юлия Манолова, които разказаха повече за своя телевизионен тандем, ролята на журналистиката и отговорността да бъдеш достоверен и ясен глас в морето от шум и поляризирани мнения. 

Вие сте най-новата сутрешна двойка в националния ефир. Имате богат и различен опит, но отговорността е обща – да задържите вниманието и доверието на аудиторията всяка сутрин в „Тази сутрин“. Как намирате баланс помежду си и как се допълвате в ефир? 

Юлия:  Малко хора могат да си представят каква мобилизация е необходима за сутрешно предаване. Ключова е атмосферата в екипа и фактът, че отношенията между нас много бързо станаха приятелски. Учим се взаимно и в движение – по начин, който смятам, че е полезен за зрителите. 

С Богомил се напаснахме интуитивно като водещи. Усещаме кога някой иска да поеме инициативата, да задълбочи дадена тема или да я разнищи в по-голяма дълбочина. Тогава другият му дава пространство да проведе разговора и да зададе всички свои въпроси. Това е важно, за да се получи концентриран разговор, който да бъде максимално полезен за зрителите. 

Много ми помага и чувството за хумор на Богомил – той успява бързо и лесно да ме разсъни в един доста ранен час. Денят ни винаги започва с шега и добро настроение, което ни зарежда за един дълъг и сложен ефир – какъвто е сутрешният блок от три часа и половина всеки ден. 

Богомил: Хубаво е, че сме различни. Това ни прави по-разнообразни, по-контрастни и в същото време ни дава възможност да се учим един от друг. Всеки от нас има своите силни страни и собствена посока в характера и професионалното си развитие. Затова единият взима от другия онази малка част, която по един или друг начин му е липсвала. 

Ние сме двама, но всъщност сме едно. И най-хубавото е, че това се случи изключително бързо и плавно. Успяхме да изградим доверие помежду си, което се усеща и в ефир. Това ни позволява да бъдем по-смели и по-естествени в разговорите. В крайна сметка зрителите най-лесно разпознават именно тази автентичност – когато няма напрежение, а има синхрон, уважение и желание да направиш разговора наистина стойностен. 

Какви са предизвикателства, пред които се изправяте в едно от най-гледаните предавания в българския ефир? 

Юлия: Това е един 24-часов процес – той никога не спира. Никога не може да се каже, че едно предаване е „затворено“, защото често през нощта се случват събития, които напълно обръщат реда му. Затова сме в постоянна комуникация – до момента, в който си легнем, и от първия миг, в който отворим очи само няколко часа по-късно. 

Много е важна бързата реакция. Изключително важно е да си на пулса на събитията и да намираш най-точните събеседници, когато всички телевизии се стремят към тях. Затова бързината и новинарският рефлекс, който имаме и двамата, много помагат. 

Огромна роля има и екипът с дългогодишния си опит -продуцентите, които гарантират, че винаги сме в центъра на актуалните теми и на всичко важно за хората, които ни гледат всеки ден. 

Богомил: Всевъзможни са предизвикателствата. От това да има технически затруднения със звука или картината, до срещите с изключителни професионалисти и истински човешки истории. Голямото предизвикателство обаче е да запазиш концентрация и енергия в продължение на часове и да бъдеш адекватен към всяка тема – независимо дали е тежка, емоционална или по-лека и развлекателна. Предизвикателство е и да реагираш в движение, защото ефирът е жив и често изисква бързи решения, импровизация и отлична синхронизация в екипа. 

За мен е още по-силно това, че на практика се върнах у дома – моята телевизионна кариера започна през далечната 2007 г. именно в bTV. Знаете ли кое ме зарежда и радва още повече? Близо 20 години по-късно аз познавам почти цялата телевизия. Това говори, че bTV не е просто институция в бранша, а място, което хората обичат и където се чувстват добре. 

Какво Ви направи впечатление по време на предизборните тематични дебати, които водихте в „Тази сутрин“? Какво „прочетохте“ между редовете и какви са истинските очаквания на хората към политиците? 

Юлия: Това, което ми направи добро впечатление, е, че участниците запазиха добрия тон помежду си. Придържаха се към регламента и към въпросите, така че за зрителите да стане максимално ясно – ако утре поемат кормилото на държавата, в каква посока ще я поведат. 

Мисля, че станаха ясни тезите на различните политически играчи както по отношение на икономиката, така и на външната политика, вътрешната сигурност и правосъдието. Очертаха се основните проблеми, както и конкретните политики, които биха приложили. Разбира се, имаше теми, по които различията бяха изразени. Но се открои и един общ проблем, около който като че ли има съгласие -борбата с корупцията, която стои в основата на голяма част от предизвикателствата, с които се сблъскваме както в ежедневието си, така и на национално ниво. 

Мисля, че политическите партии са наясно, че след изборите ще трябва да седнат на една маса и да намерят работещ коалиционен диалог и баланс. 

Богомил: Форматът беше доста по-различен от наложилите се през последните години остри противопоставяния. Това, което направихме в „Тази сутрин“, е формат, в който политиците, които хората трябва да изберат, могат спокойно, ясно и без излишно напрежение да кажат какво искат да направят и какво възнамеряват да променят. Дали намеренията им са реални, откровени и обективни -това всеки зрител може да прецени сам. 

Конфронтациите в телевизионния ефир се превърнаха в нещо твърде често, дори бих казал в норма. Но това не е нормалността в журналистиката. Водещият да се кара със събеседника, да се опитва да изглежда по-знаещ или по-можещ – това не е журналистика. Журналистът задава въпроси и търси отговори, но не бива да налага или формира мнение. Зрителите не са наивни -те могат сами да направят своите изводи. Не е необходимо водещият да го прави вместо тях. 

Вашето лично послание към зрителите – защо гласът на всеки има значение и какво решава България с него? 

Юлия: За да можем да държим политиците отговорни за действията им, трябва да упражняваме правото си на глас, но и отговорността, която носим с него. Аз лично винаги съм вярвала в това и не съм пропускала избори от 18-годишна възраст. Това е и най-мощното средство срещу контролирания вот. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малка е тежестта на купения вот. Защото, колкото и усилия да се полагат за ограничаването му, той не може да бъде напълно изкоренен. Затова ключът е във високата избирателна активност. 

Освен това смятам, че протестите в края на миналата година не бяха случайни. Те са част от един естествен процес, който трябва да продължи – чрез ясно заявена гражданска позиция. Не само чрез протести, но и чрез участие в избори. Защото това е начинът да покажем, че се интересуваме от случващото се в България и че сме активна част от обществото. 

Богомил: Гласът на всеки има значение. Защото това е смисълът на демокрацията, това е смисълът на свободата. Трябва да бъдем отговорни към самите себе си, към хората около нас и към цялото общество. Да, може да звучи като клиширано послание, но всъщност е точно така. Отговорността не се изчерпва само с това да гласуваш – тя е и в малките неща: да не изхвърляш боклука си на улицата, да уважаваш другите, да цениш това, което имаш. 

Не случайно има една поговорка, че всяка нация си заслужава управниците. Харесва ли ни или не, ние сме си ги избрали. Ние сме допуснали да има купен и корпоративен вот, корупция, разделение и сериозно разслоение в обществото. Не можем всички да сме равни, но трябва да бъдем равноправни. 

В контекста на бързо променящата се медийна среда – как виждате развитието на журналистиката и какво бихте посъветвали младите хора, които избират този път? 

Юлия: Живеем в тежка информационна среда – истинска буря от съдържание. Социалните мрежи ни заливат ежедневно с информация, а паралелно с това има и целенасочени опити за дезинформация. Бих посъветвала младите хора, насочили се към журналистиката, да четат много. И не само това, което виждат в социалните мрежи. Нека се обърнат към класическата литература, както и към журналистите, които са изграждали тази професия преди десетилетия -във времена, в които не е имало Google и изкуствен интелект. Тогава всичко е зависело от собствения интелект, от способността да анализираш фактите и да преценяваш кое е истина и кое – не. Това са умения, които и днес са в основата на добрата журналистика и нейните високи стандарти. 

Богомил: В бързо променящата се медийна среда най-важното остава доверието, а то се печели трудно и се губи лесно. Именно затова журналистиката не е просто професия — тя е отговорност. Отговорност, която изисква постоянна подготовка, самодисциплина и ясна представа за това защо си избрал този път. 

Към младите хора бих казал да бъдат любопитни, търпеливи и почтени. Да не бързат на всяка цена да бъдат „гласовити”, а първо да бъдат подготвени. И най-вече да помнят, че журналистиката не е сцена за лична изява, а отговорност към истината и към хората. 

В ерата на социални мрежи и фалшиви новини, колко голяма е отговорността да бъдете достоверен източник всяка делнична сутрин от 06:00? 

Юлия: Отговорността е огромна. Аз винаги съм казвала, че в тази среда традиционните медии и в частност телевизиите, стават още по-ключов посредник между събитието и зрителите, между това, което действително се случва, и начина, по който то достига до хората. Причината е, че ние се опираме на ясни и строги професионални стандарти, които важат на нашия терен, но често отсъстват в социалните мрежи. Там всеки може да изрази мнение – и това е ценно. Социалните платформи са естествен отдушник за различни гледни точки. Но именно заради това рискът от изкривяване на информацията е много по-голям, особено когато зад нея стоят конкретни интереси или цели. 

Затова, когато говорим за достоверност, ролята на утвърдените медии става още по-важна. Националните медии – телевизионни, печатни и техните дигитални платформи – продължават да се опират на тези стандарти и да носят отговорност за съдържанието, което представят. 

И именно това е ангажиментът ни – всяка сутрин да бъдем надежден източник на информация, на който зрителите могат да се доверят. 

Богомил: Телевизията все още е най-мощната медия. Но социалните мрежи набират скорост и влияят върху начина, по който хората консумират информация. Именно затова телевизиите, и в частност bTV, се адаптират и вече активно работят между класиката и бъдещето. Днес съдържанието не живее само в ефир – то се развива и онлайн, достига до различни аудитории и дава възможност за бърза обратна връзка. В същото време силата на телевизията остава в доверието. Хората търсят проверена информация, контекст и професионално отношение към темите. Именно това е разликата – в среда, в която всеки може да бъде „източник“, истинската стойност идва от това да бъдеш надежден. 

Кое е най-важното усещане, което искате зрителите да получат от Вас и от сутрешния блок – информираност, спокойствие или мотивация? 

Юлия: За нас е много важно да изградим доверие. Това е дълъг процес, който отнема време. Зрителите трябва да свикнат с нас, преди да ни се доверят – да ни „прекарат“ през своя тест за това как си вършим работата. Затова подхождам изключително отговорно към всяка дума, която излиза в ефир.  

Разбира се, държим разговорът да се случва в нормален и спокоен тон. Моето лично убеждение е, че има твърде много агресия навсякъде, където се води спор – твърде много се караме и твърде малко се слушаме. За мен е много по-важно въпросът да бъде зададен коректно, за да може зрителят сам да направи своите изводи от отговора, а не интервюто да се превръща в своеобразен спаринг, в който някой трябва да доказва, че тезата му е по-добра от тази на опонента. Смятам, че това е нашата роля – да ориентираме зрителите възможно най-точно кога някой казва истината и кога не. Да държим хората отговорни за думите им и за действията, с които ги подкрепят, но не и да бъдем последна инстанция.  

Богомил: Ще започна с усмивка, информация и да, мотивацията също е важна. Но за мен най-важното е зрителите да ни се доверят. Не само на мен и Юлия като водещи с опит зад гърба си, а и на целия екип, който стои зад ежедневните ефири, започващи за нас още в 3:30 часа сутринта. Това са хора с огромен професионализъм и не по-малък опит от нашия. 

Едно актуално сутрешно предаване се прави от професионалисти – водещите са лицето, което зрителите виждат, но зад него стоят хора, които влагат сърце, усилия и отдаденост всеки ден. И може би това е най-важното – зрителите да усещат, че зад екрана стоят истински, нормални и силни хора, на които могат да разчитат. 

Ранните часове изискват дисциплина – как започва Вашият ден и какво Ви зарежда с енергия? 

Юлия: С кафе, разбира се и в хода на предаването преминавам към следващото. Това е почти задължително условие, за да поддържам енергията през целия ефир. Това, което наистина ме зарежда, е динамиката. Тя едновременно изтощава и дава енергия. Сценариите и сюжетите -колкото и сходни да изглеждат – никога не се повтарят. Винаги има нещо неочаквано, нещо различно. И човек се учи всеки ден. Това е непрекъснат процес на усъвършенстване – на учене и на любопитство. За мен той е изключително ценен не само в професионален план, но и в личния ми живот. Изискванията на работата – към организацията, дисциплината и отдадеността, ми помагат и в ролите ми на майка, съпруга, дъщеря, сестра.  

Богомил: С няколко аларми и чаша кафе. Истината е, че ранното ставане не е особено голям проблем, ако си изградил правилната организация, режим и най-важното – мотивация. Аз не спя през деня. След ефир правим оперативка и планираме предаването за следващия и за следващите дни като цяло. След това тренирам – това ме зарежда отново на 100%. Следват лични задачи, а в следобедните часове продължавам с подготовката за ефира на следващия ден. И всичко това е съпътствано от постоянно следене на информационния поток. 

Много хора си представят, че водещите на сутрешен блок просто идват, водят и след това си тръгват да почиват. Звучи добре, но не е така. Работим през целия ден, макар и с различен интензитет. Подготовката за едно интервю изисква сериозна работа. От това да разбереш кой ще застане срещу теб, през това да изгледаш негови предишни участия, за да усетиш начина му на поведение, до събирането на цялата необходима информация. Целта е да зададеш точните въпроси и да потърсиш отговорите, които наистина интересуват хората. 

Ако трябва да опишете перфектното предаване с няколко думи – какво би било то за Богомил и какво за Юлия? 

Юлия: Предаване, в което сме уловили темите, които наистина вълнуват хората – темите, които обсъждаме всеки ден помежду си, с приятели, със семействата си, с децата си. Теми, които са важни за това как живеем, как искаме да живеем, накъде сме тръгнали и какво трябва да променим – и в себе си, и в средата си. Опитваме се да постигаме тази дълбочина – не просто да се плъзгаме по повърхността на събитията, а да търсим процесите, които стоят зад тях, както и промените, които са необходими. 

Постигнахме важни цели за страната като пълната европейска интеграция. Но сякаш днес сме малко изгубени. И на ценностно ниво ми се струва, че най-големият проблем е разединението. Всъщност всички искаме едно и също – да живеем добре, да имаме качествено здравеопазване и образование. Може би пътят минава през малко повече смирение и повече готовност да се вслушваме в това, което казват опонентите ни. 

Богомил: Предаване, което минава като един миг и дори не ти се иска да свършва. Когато на теб ти е интересно и вълнуващо, няма как да не бъде такова и за зрителите. И не защото сме толкова важни или специални, а защото с дългогодишния си опит знаем как се прави телевизия. Знаем как „диша“ тя, как тупти сърцето ѝ, как звучи през камерата и как достига до всеки дом.