ЕС инвестира над 1 млрд. евро в умения, но ефектът остава трудно измерим по държави
Европейският съюз е обучил близо 4 млн. души само през 2025 г. по инициативата Pact for Skills, но липсата на детайлни данни по държави поставя под въпрос реалния ефект от програмата.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2025 г. по инициативата са обучени около 3.9 млн. души, с което общият брой на преминалите обучения от старта ѝ през 2020 г. достига приблизително 10 млн.
- Общите инвестиции в рамките на програмата надхвърлят 1 млрд. евро, насочени към повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила в ЕС.
- Инициативата обхваща 14 стратегически сектора, сред които енергетика, автомобилна индустрия, микроелектроника и здравеопазване – области с остър недостиг на кадри и ключово значение за зеления и дигиталния преход.
- В програмата участват над 4000 организации – компании, образователни институции, социални партньори и публични структури от всички 27 държави членки, както и от още 11 страни партньори.
- Целта е до 2030 г. да бъдат обучени общо 25 млн. души, като ЕС вече сигнализира за възможно разширяване на този обхват.
- Компаниите в рамките на т.нар. мащабни партньорства обучават средно около 26% от служителите си, което показва засилено участие на бизнеса в процеса.
- В рамките на инициативата са разработени или обновени близо 46 500 обучителни програми – от краткосрочни курсове до пълни квалификационни пътеки.
АКЦЕНТ
Въпреки отчетените резултати, докладът не дава системна картина за ефекта по държави. Представени са отделни регионални и секторни примери – като инициативи в Гърция, Италия, Словения и Румъния – но липсва съпоставима разбивка, която да покаже къде инвестициите имат най-силен ефект. Това затруднява оценката дали програмата реално намалява различията между националните пазари на труда или води до неравномерни резултати.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
На фона на недостига на кадри и ускорения преход към дигитална и зелена икономика, уменията се превръщат в ключов фактор за растеж. ЕС вече поставя по-висока цел – до 2030 г. да бъдат обучени до 30 млн. души като част от стратегията за конкурентоспособност. Въпросът е дали сегашният модел на финансиране и отчетност е достатъчен, за да осигури равномерно развитие в рамките на съюза.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Европа запазва относително стабилна конкурентоспособност на глобално ниво, но вътрешните различия между отделните икономики се задълбочават. Ежегодният доклад на швейцарската изследвателска организация IMD Business School показва, че към 2025 г. е налице ясно разделение между водещи страни със силни иновационни екосистеми и държави от Източна Европа, които продължават да изостават по ключови показатели като институционална среда, инвестиции и човешки капитал. Водещите икономики в региона се възползват от по-добра интеграция на дигитални технологии и по-ефективни публични политики, докато при по-слабо представящите се държави основните ограничения остават свързани с корупция, административна тежест и изтичане на кадри. България например се нарежда сред най-неконкурентоспособните в класацията – на 57-о място от общо 69 икономики.
