Общественото напрежение в началото на годината остава високо
Общественото напрежение в България остава високо през първото тримесечие на годината, като индексът достига 6.88. Данните на Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция “Мяра“ показват леко повишение спрямо предходния период и задържане в зоната на трудно контролиран риск.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Индексът на обществено напрежение се повишава до 6.88 от 6.76 през предходното тримесечие, което го задържа в категорията “висок индекс, трудно контролирани рискове“.
- Въпреки сходните стойности, вътрешната структура на индекса се променя – политическото напрежение намалява, но на преден план излизат икономически фактори.
- Основен двигател на тревожността са реалният и възприеманият ръст на цените, като очакванията за бъдещо поскъпване продължават да се увеличават. По линия на общите показатели се отчита ограничен ръст на инфлацията, но възприятието за ценовия натиск има по-силен ефект върху обществените нагласи.
- Индексът на корупцията остава висок, което продължава да оказва натиск върху доверието в институциите.
- Престъпността и бедствията не показват значителна динамика, което задържа индекса от по-рязко покачване.
- Негативните публикации в медиите и социалните мрежи нарастват значително, като ключов фактор е трагедията “Петрохан“, която е повлияла съществено върху тревожността на населението.
- Броят на протестите намалява, както и участниците в тях, но тяхното медийно отразяване и онлайн разпространение се увеличават.
АКЦЕНТ
Данните показват ясно изместване в източниците на обществено напрежение – от политически към икономически. Докато към края на 2025 г. водещ фактор беше политическата нестабилност, през първите месеци на годината основният натиск идва от цените и усещането за влошаване на жизнения стандарт. Именно разминаването между реална инфлация и обществено възприятие за поскъпване се очертава като ключов риск за нагласите.
ДОПИРАТЕЛНА
Предизборната обстановка също оказва влияние върху нивата на напрежение. В разглеждания период страната преминава през кампания, което традиционно се свързва с по-ниски нива на доверие в институциите. Данните показват леко повишение на доверието в правителството, но без съществена промяна при останалите институции. Паралелно с това се наблюдава засилена активност в медиите и социалните мрежи, където темите за цените, политиката и конкретни кризисни събития достигат до по-широка аудитория.
