Когато една чанта струва повече от апартамент, а луксът се превръща в ликвидност

В помещение с контролиран климат в офиса на кредитора Luxury Asset Capital в Манхатън по рафтовете са подредени чанти Hermès: Mini Kelly от екзотична кожа на стойност около 75 000 долара всяка, Birkin, инкрустирани с диаманти, и други лимитирани модели, чиято цена достига шестцифрени суми. Наблизо първо издание на The Catcher in the Rye – което може да се продаде за до 50 000 долара – стои редом до съвременно изкуство, включително рисунка на Йошитомо Нара на стойност над 200 000 долара. По-нататък по коридора сейфове съхраняват десетки часовници Rolex, диаманти и златни бижута, всички внимателно описани и запечатани.

И нищо от това не се продава.

Всички тези предмети служат като обезпечение, предоставени от свръхбогати кредитополучатели, които търсят бърз достъп до кеш. Базираната в Денвър Luxury Asset Capital управлява дейността си по основния модел на квартална заложна къща, но с дискретността на швейцарска банка. Клиентите залагат часовници, бижута, чанти и произведения на изкуството в замяна на краткосрочни заеми без право на регрес, които често се отпускат в рамките на ден.

Един от клиентите – мениджър на голям хедж фонд, е заложил осемкаратовия диамантен пръстен на съпругата си, оценяван на над 600 000 долара, след като е трябвало спешно да осигури допълнително обезпечение по позициите си. По-късно заемът е бил изплатен и пръстенът – върнат. Друг клиент веднъж е донесъл като обезпечение награда „Еми“.

Кредитирането срещу луксозни активи се намира на пресечната точка между управлението на богатство и спешната нужда от ликвидност. Хора, които разполагат с активи, но не и със свободни пари в момента, залагат ценни притежания, за да получат бърз кеш, вместо да ги продават или да минават през документите и личните гаранции, които обикновено изискват традиционните банкови заеми.

„Изумително е колко много хора идват при нас и казват: „Не знаех, че мога да направя това“, казва Дюи Бърк, основател и главен изпълнителен директор на Luxury Asset Capital. Основана през 2016 г., компанията излиза на печалба още през първата си година, а през последното десетилетие е отпуснала заеми за значително над 1 млрд. долара чрез портфолиото си от брандове, най-вече Borro – онлайн платформата ѝ за кредитиране, както и чрез физически локации в Ню Йорк, Палм Бийч и Бевърли Хилс. Приходите ѝ миналата година се оценяват на 65 млн. долара.

Клиентите, които използват луксозни активи като своеобразна револвираща кредитна линия, варират от предприемачи и инвеститори до колекционери и собственици на бизнес. Някои идват със сейфове, пълни с часовници. Други изпращат чанти с експресна доставка за една нощ. Все по-голям брой от тях разглеждат притежанията си като работещ капитал.

„Един от нашите клиенти с часовници постоянно е в списъците на чакащи за Rolex и Patek“, добавя Бърк. „Идва, взема заем срещу един часовник, купува новия и така непрекъснато ги върти.“

Гъвкавостта е голяма част от привлекателността на този модел. Докато традиционните банки обикновено отпускат заеми срещу портфейли от ценни книжа или недвижими имоти, кредиторите, работещи с луксозни активи, са готови да финансират далеч по-широк набор от предмети, които излизат извън рамките на това, което традиционните финансови институции приемат за алтернативни активи. Borro е отпускала заеми срещу всичко – от пръстени от Супербоул до самурайски мечове и паркомясто в центъра на Манхатън.

Предложението е просто: скорост, дискретност и липса на лични гаранции. Клиентите оставят луксозното си обезпечение, получават средствата бързо и по-късно си връщат активите. Ако не изплатят заема, кредиторът запазва вещта и я продава – често чрез аукционни къщи като Christie’s или Sotheby’s.

През последното десетилетие чантите се очертават като една от най-бързо растящите категории. Чантите Hermès Birkin и Kelly, особено в екзотични или персонализирани версии, редовно достигат стотици хиляди долари на вторичния пазар.

Една от клиентките на Borro в Бевърли Хилс например е използвала услугата, за да заеме около 30 000 долара срещу персонализирана Hermès Mini Birkin, която е поръчала и е чакала близо година, за да бъде изработена. Тя е платила около 33 000 долара за чантата и е получила предложения за над 50 000 долара на вторичния пазар, но е искала да я запази. „Не исках да я продавам“, казва тя. „Да притежаваш чанта Hermès не е възможност, която се появява всеки ден.“ Вместо това е използвала заема, за да помогне за финансиране на ремонт на имот, който е планирала да препродаде. „Това ми даде мостово финансиране, за да стигна до следващата стъпка“, добавя тя.

Друга собственичка на бизнес, базирана в Лондон, разказва, че неведнъж е вземала заеми срещу Birkin чанти, инкрустирани с диаманти, и бижута на Van Cleef & Arpels, за да подпомогне финансирането на компаниите си. В един от случаите тя е изпратила вещите с експресна доставка за една нощ и е получила средствата в рамките на часове. „Това са Birkin чанти с диаманти, които просто стоят в гардероба ми“, казва тя. „Това ми даде възможност да генерирам приходи, вместо да оставям активите неизползвани.“

Разбира се, кредитирането срещу луксозни активи не е ново. Още през XIV век фамилията Медичи въвежда модерни банкови практики във Флоренция за заможни клиенти, като в същото време управлява и заложни къщи в по-ниския ценови сегмент. Днес този модел все по-често се представя като услуга с висок стандарт на обслужване – алтернатива както на традиционните заложни къщи, така и на частните банки.

Бърк казва, че логиката зад бизнес модела е била ясна: да се предложи надеждна алтернатива на банковото кредитиране, тъй като банките по традиция не умеят да оценяват луксозни активи. „Банките са известни с това, че казват: „Не знаем онова, което не знаем“, казва той. „Ако не става дума за недвижим имот или ликвидни ценни книжа, просто записваме стойността му като нула.“

Друга важна особеност е, че тези заеми са без право на регрес: ако кредитополучателят не върне средствата, компанията запазва и продава вещта. Няма проверки на кредитната история, няма удостоверяване на доходи, а плащанията често се извършват в същия ден.

Luxury Asset Capital вече има офиси в Денвър, Ню Йорк, Лос Анджелис и Флорида, а чрез Borro има клиенти и в 50-те щата. Бърк казва, че кредитният портфейл на компанията е нараснал приблизително 25 пъти през последното десетилетие, макар че отказва да разкрие конкретни данни за приходите. Типичните заеми са средно между 15 000 и 20 000 долара, но Borro може да отпуска и до 5 млн. долара.

Тези заеми могат да бъдат много доходоносни за кредиторите. Повечето са краткосрочни – обикновено между 30 и 120 дни,макар че много клиенти ги удължават или подновяват, използвайки на практика луксозните си активи като револвираща кредитна линия. По думите на Бърк Borro обикновено начислява месечна лихва в ниските едноцифрени стойности, плюс допълнителни разходи като застраховка и съхранение. В някои случаи това може да доведе общата цена на заемането до около 5% на месец при краткосрочни заеми. При такова ниво на разхода клиентите могат да се изправят пред годишна цена, доближаваща 60%. Но тъй като заемите обикновено се измерват в месеци, а не в години, клиентите възприемат това като компромис в замяна на бързината и гъвкавостта. За кредиторите обаче сметката излиза бързо, особено при повторно заемане, което достига около 74%.

Съотношението заем към стойност на обезпечението обикновено е между около 40% и 65% в зависимост от актива, според Бърк – по-високо за по-ликвидни категории като часовниците Rolex и по-ниско за по-специализирани активи. Това е сравнимо с практиките на частни институции като Bank of America, която обикновено ограничава кредитирането до около 50% от оценената справедлива пазарна стойност на скъпи художествени колекции.

Ръстът на тази категория отразява по-широка промяна в начина, по който богатите възприемат луксозните активи – не просто като колекционерски предмети или символи на статус, а като финансов инструмент. След като през последната година цените на златото и благородните метали рязко се повишиха, от Borro казват, че виждат значително увеличение на клиентите, които носят кюлчета и монети. Бижутата, часовниците и диамантите остават най-големите категории за компанията, следвани от чанти, изкуство и други колекционерски предмети.

Това, което отличава бутикови кредитори като Borro от традиционните банки, не е само скоростта, а и финансовата структура. Дрю Уотсън, управляващ директор и ръководител на Art Services в Bank of America, описва на практика двустепенен пазар. На едното ниво са бутиковите кредитори, които отпускат заеми без право на регрес, често при по-високи лихви и срещу широк набор от активи. На другото са частните банки, които предоставят заеми с право на регрес, обезпечени не само с изкуство или други луксозни активи, но и с цялостния баланс на кредитополучателя.

Програмата на Bank of America за кредитиране срещу изкуство, изградена преди около десетилетие, обикновено е насочена към колекционери с международно признати колекции на стойност 10 млн. долара или повече. Минималните размери на заемите исторически започват от около 5 млн. долара, а съотношението заем към стойност обикновено е ограничено до около 50% от оценената справедлива пазарна стойност.

Тези заеми обикновено се структурират като подновяеми кредитни линии със срок между една и три години и като цяло се ценообразуват в едноцифрен диапазон. Процесът по одобрение може да отнеме около 60 дни, но след като кредитната линия е открита, клиентите могат да теглят средства от нея при необходимост.

„Двата сегмента са доста ясно разграничени“, казва Уотсън. Банката обикновено кредитира клиенти с много големи баланси и диверсифицирани колекции. Бутиковите кредитори, за разлика от това, често обслужват по-малки заематели – такива, за които заем с право на регрес не би бил реална опция.

Кредитирането срещу луксозни активи остава малка и силно специализирана ниша в сравнение с огромната система на частното банкиране. Но с разширяването на пазарите за препродажба и разрастването на алтернативните активи, предметите от висок клас все по-често се разглеждат не просто като символи на статус, а като инструмент в баланса. На пазар, на който моментът може да е също толкова важен, колкото и оценката, един Rolex, една Birkin или картина с музейна стойност вече не са просто разкош – те могат да се окажат и финансов ресурс за следващата възможност.

Този текст първоначално е публикуван от forbes.com. Автор: Sergei Klebnikov