Пазарът на труда: Повече свободни позиции, по-малко заети
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Пазарът на труда в България изпраща разнопосочни сигнали в края на 2025 г. Свободните работни места нарастват, но броят на заетите намалява спрямо предходното тримесечие – знак за задълбочаващо се разминаване между търсене и предлагане, показват данни на Националния статистически институт.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Към края на четвъртото тримесечие на 2025 г. свободните работни места достигат 17.7 хил., което е увеличение от 5.3% на годишна база.
Коефициентът на свободните позиции е 0.8% от общия брой заети и незаети работни места. - В същото време броят на наетите лица намалява с 12.5 хил., или с 0.5% спрямо третото тримесечие, до 2.34 млн. души.
- Най-силен тримесечен спад на заетостта се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (-6.3%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (-5.0%) и „Операции с недвижими имоти“ (-3.2%).
- Единственият по-осезаем ръст на заетите на тримесечна база е в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (+1.3%).
- На годишна база заетостта все пак се увеличава с 29.3 хил. души, или с 1.3%, като най-голям принос имат здравеопазването (+11.7 хил.), строителството (+5.6 хил.) и търговията (+5.1 хил.).
- Най-голям годишен спад има в „Преработваща промишленост“ (-7.6 хил.) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (-1.6 хил.).
АКЦЕНТ
Комбинацията от растящ брой свободни позиции и спад на заетостта показва, че проблемът на пазара на труда не е липсата на работа. Въпреки увеличението на свободните позиции, коефициентът им остава нисък (0.8%), което подсказва, че недостигът на работна сила е концентриран в конкретни направления. Сектори като туризма и земеделието освобождават хора, докато здравеопазването и други дейности търсят кадри, които трудно намират.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Данните очертават структурен проблем – икономиката създава работни места, но не в същите сектори и при същите условия, при които има налична работна сила.
Показателни са и данните за възнагражденията. В сектори като преработващата промишленост и селското стопанство, където се отчита спад или ограничен ръст на заетостта, заплатите остават сравнително ниски – около 2 259 лв. (приблизително 1 150 евро) и 1 770 лв. (около 900 евро). Това поставя тези дейности в по-слаба позиция при привличането и задържането на работна сила.
На този фон възнагражденията в други части на икономиката са значително по-високи – например в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната заплата достига 5 739 лв. (около 2 935 евро).
