Над 1.3 млн. българи живеят под прага на бедност през 2025 г.
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
През 2025 г. линията на бедност в България достига 866.67 лева (443.3 евро) средномесечно на човек от домакинство, показват данни на Националния статистически институт. Под този праг живеят 1.368 млн. души, или 21.2% от населението.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- На годишна база линията на бедност нараства с 13.5%, докато делът на бедните намалява с 0.5 процентни пункта. Социалната система остава ключов фактор – без социални трансфери като пенсии и помощи, делът на бедните би достигнал 45.4%.
- Основният фактор за риск от бедност остава участието на пазара на труда. Сред хората на възраст 18+ най-висок е делът на бедните при безработните – 55.1%. При заетите на възраст 18-64 години делът на бедните е 11.8%. Рискът при работещите на непълно работно време е приблизително три пъти по-висок спрямо този при пълна заетост.
- Образованието има пряко влияние върху риска от бедност. Сред работещите с начално или без образование 47.2% са бедни. С нарастване на образователното равнище този дял намалява повече от четири пъти за хората със средно образование, а при висшистите достига 4.3%.
- Най-уязвими остават домакинствата с деца. Над половината от семействата с двама възрастни и три или повече деца живеят в бедност (52.3%), а при самотните родители делът е 40.4%. При възрастните хора също се наблюдава по-висок риск – домакинствата с един човек над 65 години са значително по-уязвими.
- Данните показват и съществени различия по етнически групи. Най-висок е делът на бедните сред самоопределилите се като роми – 65.5%, докато при българската етническа група той е 15.1%. При българите и турците сред бедните преобладават пенсионерите (съответно 45.1 и 32.1%), докато при ромската общност по-голям дял са заетите лица (32.5%).
- Освен доходите, значителна част от населението изпитва и материални лишения. През 2025 г. 15% от хората живеят в тежки материални и социални лишения – тоест не могат да си позволят поне 7 от 13 основни потребности. Делът намалява с 1.6 процентни пункта спрямо предходната година, но остава висок, особено сред ромската общност – 10.0% от българската етническа група спрямо 55.3 от ромския етнос.
- Комбинираният индикатор за риск от бедност и социално изключване показва, че през 2025 г. 29% от населението, или близо 1.87 млн. души, попадат в тази категория. Въпреки лекото подобрение (-1.3 процентни пункта спрямо 2024 г.), показателят остава висок.
- Регионалните различия са значителни. Най-висок е делът на бедните в Стара Загора (28.4%), Сливен и Търговище, докато най-нисък е във Враца (10.5%), Кюстендил и Габрово. В София линията на бедност достига 1304 лв. – най-високото ниво в страната.
- При децата ситуацията остава особено чувствителна. 27% живеят в риск от бедност, а 26.7% изпитват материални лишения. Над една пета не могат да си позволят почивка извън дома, а близо половината от децата с лишения живеят и в бедност. Разликите по образователен статус на родителите са значителни – 73.3% от децата на родители с ниско образование живеят в бедност, срещу едва 6.7% при висшистите.
АЦКЕНТ
Данните очертават парадокс – формално бедността намалява, но обхватът й остава висок и структурен. Над една пета от населението живее под линията на бедност, а близо една трета е в риск от бедност или социално изключване. Решаващ остава ефектът на социалните трансфери и пазара на труда. Без тях равнището на бедност би се удвоило, което показва силна зависимост на домакинствата от публична подкрепа.
