Италия напът да изпревари Гърция като най-задлъжнялата страна в еврозоната
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Гърция може да престане да бъде най-задлъжнялата държава в еврозоната още до края на годината – символен обрат за страна, която повече от десетилетие беше синоним на дългова криза, спасителни програми и строги икономии. Според източници на Ройтерс гръцкият дълг се очаква да падне до около 137% от БВП през 2026 г., докато Италия прогнозира покачване до 138.6% и е напът да заеме първото място в еврозоната.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Гърция очаква държавният ѝ дълг да намалее до около 137% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. спрямо 145% през 2025 г., съобщават двама високопоставени гръцки представители пред Ройтерс. Това би означавало, че страната вече няма да е с най-високото съотношение дълг към БВП в еврозоната.
- Италия, която дълго време беше втора след Гърция по този показател, прогнозира обратната посока – ръст на дълга от 137.1% от БВП през 2025 г. до 138.6% през 2026 г., според новия многогодишен бюджетен план на финансовото министерство в Рим. Италианският дълг се очаква да остане почти стабилен на 138.5% през 2027 г., преди да намалее до 137.9% през 2028 г. и 136.3% през 2029 г.
- Новите оценки за гръцкия дълг ще бъдат включени в многогодишния фискален план на Атина, който трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на април. От 2020 г. насам дългът на Гърция е намалял с над 45 процентни пункта, докато Италия е свила своя с около 17 процентни пункта за същия период.
- Гърция планира и предсрочно изплащане на около 7 млрд. евро заеми от първата си спасителна програма по-късно през годината. Страната премина през три спасителни програми за общо около 280 млрд. евро след дълговата криза, която разтърси еврозоната и постави под въпрос бъдещето на страната в общата валута.
ДОПИРАТЕЛНА
Обратът идва в момент, когато Италия се сблъсква с по-слаб растеж, по-високи енергийни разходи и фискален натиск. Рим вече понижи прогнозите си за икономическия растеж до 0.6% както за 2026 г., така и за 2027 г., а дългът се очаква да се повиши до 138.6% от БВП през 2026 г. Италия остава и под натиска на европейските бюджетни правила, след като дефицитът ѝ за 2025 г. е 3.1% от БВП – над прага от 3%, който има ключово значение за процедурите на ЕС.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
280 млрд. евро – приблизително толкова беше общият размер на трите спасителни програми за Гърция след дълговата криза. Именно спрямо този фон днешната промяна изглежда толкова значима: страна, която години наред беше символ на финансов риск в еврозоната, сега е на път да отстъпи най-тежкия дългов етикет на Италия.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Преди малко повече от десетилетие Гърция беше центърът на най-драматичната криза в историята на еврозоната. След разкриването на мащабни бюджетни проблеми страната загуби достъп до пазарно финансиране, прие тежки условия от кредиторите си и премина през години на строги икономии, спад на доходите, висока безработица и политическа нестабилност. В най-напрегнатите моменти самото ѝ оставане в еврозоната беше поставяно под въпрос.
Днес историята е различна. Намаляването на съотношението дълг към БВП не означава, че гръцката икономика е без риск – 137% остава много високо равнище. Но посоката е важна. Атина използва комбинация от икономическо възстановяване, първични бюджетни излишъци, контрол върху разходите и предсрочно изплащане на част от заемите, за да промени начина, по който пазарите и европейските институции гледат на страната.
Италия, обратно, не носи травмата на спасителните програми, но има друг, по-тих проблем – хронично слаб растеж и огромен дълг, който трудно намалява без по-силна икономическа динамика. Затова смяната на местата между Гърция и Италия е повече от статистически детайл. Тя показва как следкризисната дисциплина може да промени фискалния профил на една държава – и как липсата на растеж може да превърне дори голяма икономика като Италия в новия основен дългов риск на еврозоната.
