Норвегия готви забрана на социалните мрежи за деца под 16 години
Норвегия се присъединява към нарастващата група държави, които опитват да извадят най-малките потребители от социалните мрежи – или поне да прехвърлят отговорността за това върху технологичните компании. Правителството в Осло ще предложи забрана за използване на социални платформи от деца под 16 години, като платформите ще бъдат задължени да проверяват възрастта на потребителите си.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Норвежкото правителство планира да внесе законопроекта в парламента до края на 2026 г. Мярката предвижда децата под 16 години да нямат достъп до социални мрежи, а технологичните компании да носят отговорност за системите за проверка на възрастта.
- Предложението идва на фона на засилващ се международен натиск срещу социалните платформи заради влиянието им върху психичното здраве, съня, концентрацията и социалния живот на децата. Норвегия вече беше сигнализирала по-строга линия още през 2024 г., когато премиерът Йонас Гар Сторе заяви, че политиците трябва да защитят децата от „силата на алгоритмите“.
- Новата инициатива следва модела на Австралия, която първа прие забрана за социални мрежи за потребители под 16 години. Австралийският подход се превърна в ориентир за редица европейски правителства, които вече обсъждат сходни ограничения.
- Все още не е уточнено кои платформи ще попаднат в обхвата на норвежкия законопроект. В Австралия подобни мерки засягат големите социални мрежи като Instagram, Facebook, TikTok, Snapchat, YouTube и X, което дава индикация за възможния обхват и на бъдещите европейски регулации.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Въвеждаме това законодателство, защото искаме детство, в което децата могат да бъдат деца. Играта, приятелствата и ежедневието не трябва да бъдат завладявани от алгоритми и екрани. Това е важна мярка за защита на дигиталния живот на децата“, каза премиерът Йонас Гар Сторе, цитиран от Ройтерс.
ДОПИРАТЕЛНА
Дебатът вече не е само дали децата трябва да бъдат защитени онлайн, а кой трябва да носи основната отговорност – родителите, държавата или платформите. Новата вълна от законодателство показва промяна в подхода: правителствата все по-често настояват технологичните компании да изграждат системи за възрастова проверка, родителски контрол и ограничаване на вредно съдържание, вместо отговорността да остава основно върху семействата. В Европейския съюз темата се усложнява и от нуждата националните мерки да бъдат съвместими с по-широката рамка на Закона за цифровите услуги.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
В 19 от 27-те държави в ЕС над 90% от младите хора на възраст между 16 и 29 години са използвали социални мрежи през 2025 г., според данни на Евростат, цитирани от Euronews. Това показва защо темата вече не се разглежда като нишов въпрос на родителски контрол, а като системен регулаторен проблем.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Норвегия не действа изолирано. Само ден по-рано турският парламент прие законопроект, който ограничава достъпа до социални мрежи за деца под 15 години и задължава платформите да въведат системи за проверка на възрастта, инструменти за родителски контрол и по-бърза реакция при вредно съдържание. Законът трябва да бъде одобрен от президента Реджеп Тайип Ердоган, за да влезе в сила.
По-рано през април Гърция също обяви, че ще забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години от 1 януари 2027 г. Премиерът Кириакос Мицотакис аргументира решението с тревоги около психичното здраве, проблемите със съня и пристрастяващия дизайн на платформите. Гърция вече забрани мобилните телефони в училищата и разработва инструменти за родителски контрол върху екранното време.
Франция също подготвя ограничения за деца под 15 години, а Дания, Испания, Ирландия и други европейски държави обсъждат различни варианти за възрастови прагове и координиран европейски подход. Извън Европа Австралия вече зададе най-видимия прецедент със забрана за потребители под 16 години, а подобни мерки или планове се обсъждат и в страни като Малайзия и Индонезия.
Така социалните мрежи постепенно се превръщат в следващия голям регулаторен фронт за технологичните компании. След години, в които платформите растяха основно чрез саморегулация и доброволни инструменти за безопасност, правителствата започват да третират достъпа на деца до алгоритмично съдържание като обществен риск – подобно на тютюна, алкохола или хазарта, където възрастовите ограничения са стандарт, а не изключение.
