Централните банки в надпревара с времето заради енергийната криза. Какво ще се случи с лихвите?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Водещите централни банки по света вероятно ще се въздържат от нови повишения на лихвените проценти тази седмица, тъй като сътресенията на енергийните пазари затрудняват оценката на инфлационните перспективи. Допълнителна несигурност внасят и противоречивите сигнали от американския президент Доналд Тръмп в социалните мрежи, които засилват волатилността на пазарите.
Федерален резерв на САЩ, Европейска централна банка, както и централните банки в Япония, Англия и Канада, тази седмица трябва да вземат решение за лихвените проценти в сянката на втория голям енергиен шок за последните пет години. Това няма да са лесни решения. Конфликтът в региона на Близкия изток ги поставя в необичайна ситуация, в която се търси баланс между геополитически рискове и трудно предвидимите движения в цените на суровините, както и влиянието им върху инфлационните цели.
“Най-добрият подход в момента е да изчакат, предвид несигурността около ситуацията в Персийския залив и липсата на яснота как енергийният шок ще се пренесе върху растежа и инфлацията“, посочва пред Financial Times Томаш Вьеладек от T Rowe Price.
Вместо да разчитат на един основен сценарий, централните банки все по-често работят с множество варианти за развоя на събитията. Над решенията тази седмица тегне и споменът за инфлационния скок през 2021–2022 г., когато войната в Украйна предизвика енергийна криза, а реакцията на институциите беше критикувана като закъсняла.
Пазарите очакват Европейската централна банка да повиши лихвите два пъти тази година, макар икономисти да смятат, че е твърде рано за прибързани решения, тъй като продължителността и ефектът от войната остават неясни. В същото време ЕЦБ е в по-добра позиция спрямо други западни централни банки, тъй като вече е успяла да върне инфлацията до около 2%, отбелязва Катрин Нийс от PGIM Fixed Income.
В САЩ се очаква Федералният резерв да запази лихвите в диапазона 3.5-3.75%, като засега отлага евентуални понижения, докато не стане по-ясно как конфликтът ще се отрази на инфлацията и пазара на труда. Някои представители на Фед вече предупреждават за рискове. Управителят Крис Уолър посочва, че серия от ценови шокове – както от войната, така и от търговската политика на Тръмп – може да подкопае доверието в способността на централната банка да контролира инфлацията. Ако енергийните цени останат високи за по-дълго, съществува риск инфлацията да се “вгради“ в икономиката, като домакинствата и бизнесът започнат да очакват трайно по-високи цени.
Подобна предпазливост се наблюдава и в Япония, където пазарите вече почти не очакват повишение на лихвите тази седмица, въпреки предишни прогнози. Несигурността около конфликта и зависимостта на страната от внос на енергия допълнително усложняват ситуацията. Великобритания също сигнализира по-рано за възможно увеличение на лихвите, но инвеститорите вече оценяват вероятността за такъв ход като минимална.
