Belayer стана първата крипто компания с MiCA лиценз в България

С решение на Комисията за финансов надзор от 28 април 2026 г. Belayer стана първата компания в България, изцяло фокусирана върху криптоактиви, която получава лиценз по MiCA и влиза под пряк регулаторен надзор. Лицензът дава право на дружеството да предоставя пълен набор от услуги – управление на портфейли, попечителство, администриране и изпълнение на нареждания от името на клиенти.

Решението идва в ключов момент за индустрията. Комисията за финансов надзор вече издаде няколко отказа заради несъответствие с изискванията, което показва високия праг за достъп до регулирания пазар. До момента в България има само още един издаден MiCA лиценз – на инвестиционния посредник „Аларик Секюритис“.

При Belayer обаче моделът е различен – дейността, експертизата и операциите са изградени изцяло около криптоактиви, а не като разширение на традиционни финансови услуги. Това поставя компанията в позицията на първия специализиран участник на пазара под новия регулаторен режим.

“КФН е институцията, която следи, че спазваме висок стандарт на работа и следваме строго определени правила и политики, които са в интерес и защита на инвеститорите. Това ниво на професионализъм се очаква от всички компании в сектора”, заяви за Forbes България Анастас Матеев, съосновател на Belayer.

Регламент (ЕС) 2023/1114 за пазарите на криптоактиви (MiCA) е в сила от 30 декември 2024 г. и въвежда единна правна рамка за криптоиндустрията във всички държави членки на Европейския съюз. Той регулира дейността както на издателите на криптоактиви, така и на доставчиците на свързани услуги, с фокус върху защита на потребителите, пазарна стабилност и ясни изисквания за лицензиране.

В България регламентът се прилага чрез Закона за пазарите на криптоактиви, който влиза в сила на 8 юли 2025 г., като Комисията за финансов надзор е органът, който лицензира и упражнява надзор върху участниците. Преходният период изтича на 1 юли 2026 г., след който всяко дружество без лиценз ще трябва да преустанови дейността си.

Тази рамка на практика променя из основи средата, в която оперират криптокомпаниите. Преминаването към лицензиране и надзор доближава сектора до стандартите на традиционните финансови пазари и създава предпоставки за консолидация, тъй като част от участниците вероятно няма да успеят да покрият изискванията. В същото време регулацията отваря вратата за по-големи и структурирани играчи и създава условия за по-високо доверие от страна на инвеститорите.

“Подготовката е трудна. MiCA налага конкретни капиталови изисквания, структура на организацията, политики и процедури, които компании без опит в защитата на инвеститорите трудно могат да приложат гладко. За щастие ние още от самото начало разполагаме с екип с финансов опит и необходимата експертиза, което ни улесни”, посочва Матеев.

От компанията разглеждат лиценза като основа за следващ етап от развитието си, с фокус върху по-силно институционално позициониране, разширяване на достъпа до клиенти и по-ясна комуникация на инвестиционния модел.

“Досега секторът беше извън регулация. Сега, когато има компания, която отговаря на тези високи стандарти, очаквам да има интерес на първо място от частни инвеститори, които досега са гледали с недоверие към сектора, поради липсата на регулирани участници, но и искат да бъдат активни с експозиция към тези активи”, смята Анастас Матеев.

Критиците на MiCA често посочват, че подобни регулации рискуват да забавят иновациите, като налагат тежка рамка върху бързо развиващ се сектор. Според Анастас Матеев регламентът “внася спокойствие“ и поставя криптоактивите в по-зряла и ясно структурирана среда, включително чрез разграничаването им по видове. С регламентът MiCA, ЕС изпреварва САЩ като регулаторна рамка. Очаквам регулаторните органи и САЩ да си партнират в работата по общи правила за сектора.