Размахът на четката: Как Иван Иванов VansZ превръща страстта си към моторните спортове в изкуство
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
С неуморен труд и упоритост ИВАН ИВАНОВ-VANSZ превръща страстта си към моторните спортове в изкуство, разпознаваемо по цял свят.
Ведрото настроение от фотосесията, която направихме с Елена Ненкова, бързо отстъпи, когато с Vansz сядаме на дивана в автомобилния клуб Casa Automobilistiу и сините му очи започват да се пълнят със сълзи. „Винаги ме питаше: Как си, отива ли работата“. И аз казвах, че „отива“, въпреки че нищо не се случваше. Дядо ми почина преди близо 10 години и много ми се иска сега някой да ме попита вместо него.“
Днес „работата“ за Иван не просто „отива“, а препуска. За последните няколко години Vansz се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в изкуството, вдъхновено от света на високите скорости. „Много хора си мислят, че правя всичко за много пари. Но искам просто да покажа на децата си, че няма невъзможни неща. Да оставя следа.“
Тази реплика казва повече за него от всяка биография. Защото зад нея стои мъж, който преследва тази цел неуморно. „Докато аз спя, някой друг ще свърши моята работа, ще вземе моето парче. Това е състезание – в момента, в който успокоиш темпото, ще дойде някой, който е по-гладен от теб. Трябва да си обсебен, освирепял.“
Връзката със скоростта се ражда почти за една вечер през далечната 1996 г., когато Иван Иванов (38 г.) е едва 6-годишен. Майка му е пощальон и носи у дома немско автомобилно списание. „Не знам как го беше намерила, но никога няма да забравя корицата – Ferrari и Porsche. Направиха ми страхотно впечатление. Вътре имаше огромна статия за „Макларън F1“. Спомням си го – сив. Не бях виждал такова нещо. Просто се влюбих“.
Дълго време рисуването остава удоволствие, а когато съпругата му му подарява билет за състезание в Унгария и Иван отива на трибуните с ръчно рисувана тениска, реакцията на останалите фенове отваря вратите към един напълно нов свят. Приятели го подканват да качи творбите си онлайн, а Vansz започва да привлича интерес.
„Нарисувах портрет на четирикратния световен шампион във Формула 1 Ален Прост и той ме забеляза. Представете си какво значи това за човек, който цял живот иска да е част от този свят“, казва Иван.
Една от първите големи спирки по този път е изложба в Сочи. Събитието има и конкурсна част, а сред хората в журито е и руският автомобилен състезател Виталий Петров. Платното на Vansz печели второ място, а картината е посветена на бразилския пилот Айртон Сена. Платното носи заглавието „Само ако…“ – онова условно наклонение, което винаги изниква в главата на феновете, когато си спомнят за трагедията на пистата „Имола“, при която през 1994 г. загива трикратният световен шампион. Преди няколко години „Само ако…“ е изложена именно на този фатален завой.
Един от първите по-сериозни пробиви идва, когато с Иван се свързва премиум хостинг програмата на Формула 1. Екипът иска от него да нарисува постер за ВИП зоната на състезанието през 2021 г. на пистата в Монако. „Оставаха по-малко от две седмици до състезанието, но приех веднага. Искаха векторна картина, а аз нямах и понятие как се прави нещо подобно. Напрежението беше голямо, но птичето каца на рамото веднъж. Трябваше да спечеля тези хора.“ Следват няколко безсънни нощи, които Иван прекарва в гледане на видеа в YouTube, но крайният вариант се харесва на екипа и следват още няколко подобни проекта, а Vansz се превръща в емблема на изкуството в моторните спортове.
Един от най-запомнящите се моменти се случва по време на Red Bull Showrun в София. Докато хиляди хора гледат демонстрационните обиколки на пистата, Иван стои до огромно платно и рисува на живо. Картината е голяма – над метър, а на нея са Никола Цолов и Дейвид Култард. Идеята е проста – платното да бъде подписано от двамата и продадено на търг, а средствата да отидат за кариерата на младия български пилот. Срещата на Иван с Култард обаче се превръща в нещо повече от ръкостискане. „Той знаеше кой съм. Представяте ли си какво значи това за едно момче, което е гледало по телевизията как Шумахер и Култард се състезават?“, казва той.
Един от хората, които отварят врата на Vansz към международния пазар, е бразилската кураторка Рената Фернандез. Двамата се следват в Instagram години наред, без да се познават лично, когато през 2022 г. Фернандез му пише с покана да участва в изложба в Англия. Иван изпраща три платна и пътува до мястото с помощта на приятел, без особена представа какво го чака. „Беше истински замък! Не бях виждал такова нещо!“ Картините му са подредени в голяма зала, редом до произведения на утвърдени артисти, а Иван е поставил цени, които днес му се струват почти наивни. Когато обаче вратите се отварят, хората започват да се събират именно около неговите платна.
Днес подобен наплив от почитатели и клиенти е естественото продължение на онзи хъс, с който Иван рисува в малките часове на нощта. Името му вече се появява на автомобилни събития, изложби и колекции в различни страни, а картините му пътуват повече, отколкото той самият някога си е представял. А когато разговорът ни се връща в изходната си точка, няма как да не го попитам за дядо му. Вероятно нямаше да разбере света, от който днес е част внукът му, но едно щеше да разбере веднага – работата отива.
