Лидерство и емпатия по време на буря

Последните седмици отново започваме да чуваме думата „рецесия“ твърде често. Финансови анализатори говорят за несигурност, търговските мита на Тръмп, които ще повредят икономиката, стагнация на пазара, влиянието на AI върху пазара на труда. Всичко звучи като подготовка за буря. И както често се случва – първите действия, които много компании предприемат, са орязване на разходи, спиране на проекти, и… съкращения.

Но нека се върнем малко назад. Само преди 1-2 години повечето от нас търсехме хора, инвестирахме в обучения, организирахме тиймбилдинги. Влагахме хиляди в това да изградим екип, който вярва в нас и в мисията на бизнеса ни. А сега, при първия по-сериозен трус, сме готови да се разделим с тези същите хора. Не защото сме на ръба на фалита, а защото няма да изпълним „план 2026“. Предполагам всички хора заети в ИТ сектора могат да се припознаят в тази ситуация.

В будистката философия има една проста, но дълбока идея: кармата не е наказание, а отражение. Каквото излъчиш – това ще се върне. Ако днес покажеш, че си готов да загубиш част от печалбата си, за да запазиш доверието и спокойствието на екипа си, утре ще получиш много повече – лоялност, отдаденост и култура на взаимопомощ.

Емпатията не е слабост. Да попиташ „Как си? Какво те тревожи?“ е сила. Лидерството не е да казваш на хората какво да правят, а да им създадеш пространство, в което те искат да дадат най-доброто от себе си – не от страх, а от принадлежност.

В моят втори Edtech стартъп преди време стартирахме платформа за вътрешно обучение – хора обучават хора. Звучи прекрасно, но най-честият въпрос беше: „Защо да помагам на колегата? Нямам време – трябва да гоня цели.“ И си мисля – може би сега, в момент на по-малко проекти и повече вътрешна тишина, е идеалният момент да култивираме нова култура – не на конкуренция, а на подкрепа.

Истинският лидер не стои най-отпред, нито най-отгоре. Истинският лидер стои до хората си – особено в трудните времена. Не само с думи, а с действия.

Светът може да влезе в рецесия. Но ние – нашите компании, екипи, култура – не сме длъжни да влизаме в страх. Можем да изберем да останем хора. И в това, според мен, е истинското лидерство.