Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България вече има официална рамка за оказване на медицинска помощ от разстояние след обнародването на Наредба № Н-5. Текстът идва след месеци на критики от страна на бизнесите в сектора, според които ранните версии създаваха предпоставки за държавен монопол чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС). С приемането на наредбата България за първи път създава формална правна рамка за телемедицина, включително за дистанционен мониторинг, електронни консултации и обмен на медицински данни между лечебни заведения.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Наредбата определя реда за оказване на медицинска помощ от разстояние, условията за информирано съгласие, случаите, в които дистанционна помощ не е допустима, както и изискванията към използваните технологии.
- Медицинската помощ от разстояние включва профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности без физически контакт между пациент и медицински специалист.
- Документът допуска както синхронна комуникация в реално време, така и асинхронен обмен на медицински данни, изследвания и информация за последваща оценка от медицински специалист.
- Лечебните заведения могат да създават съвместни центрове за медицинска помощ от разстояние и да използват външни цифрови платформи и доставчици на услуги, ако те отговарят на изискванията за сигурност и защита на данните.
- Наредбата задължава лечебните заведения да документират дистанционните консултации чрез електронни медицински записи, които се интегрират в електронното здравно досие на пациента в НЗИС.
- Решението дали даден случай позволява дистанционна консултация се взема от медицинския специалист след клинична преценка и само ако могат да бъдат гарантирани качество и безопасност, сравними с присъствена медицинска помощ.
- Съгласно наредбата медицинска помощ от разстояние не се допуска, когато е необходим физически преглед, при риск за живота и здравето на пациента, при невъзможност за надеждна идентификация или за дейности като водене на раждане и установяване на смърт.
АКЦЕНТ
Финалният текст на наредбата се различава съществено от по-ранните версии. През 2025 г. представители на бизнеса предупредиха, че проектът на практика концентрира дистанционната медицинска дейност в НЗИС и създава риск частни платформи да не могат да продължат да работят.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Факт е, че приетият вариант е доста по-смислен от първите два”, коментира Ирина Симеонова, финансов директор на Healee.
ДОПИРАТЕЛНА
В окончателния вариант липсва изискване медицинската помощ от разстояние да се извършва единствено чрез НЗИС. Вместо това наредбата допуска използването на различни цифрови решения, стига те да осигуряват надеждна идентификация, проследимост на действията и защита на здравната информация.
НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ
Регулацията запазва висока степен на административни и технологични изисквания. На медицинските центрове се вменяват допълнителни задължения. Те ще трябва да осигурят електронно документиране, интеграция с НЗИС, защита на личните данни, механизми за киберсигурност и възможност за проследимост на всички действия при дистанционната помощ.
Остава и изискването за осигуряване на “достатъчен брой медицински специалисти”, без да е ясно кой и как ги определя.
Не са разписани и сроковете за влизане в сила на наредбата, както и какъв е гратисният период за контрагентите да влязат в ритъм с разписаните текстове.
Голям проблем остава и липсата на текстове, които да уреждат въпроса с разплащанията. Наредбата не урежда начина, по който дистанционните медицински услуги ще бъдат финансирани или заплащани от НЗОК. В текста липсват правила за остойностяване, тарифи или механизъм за отчетност на телемедицинските услуги към здравната каса.
“Да допуснем най-черния сценарий – наредбата е приета в този си вид, всичко е окей и тя влиза в сила. Никой няма да има желание да осъществява такава дейност, защото този въпрос не е уреден и те няма да могат да получат парите си”, обясни за Forbes още преди година Ирина Симеонова.
