Автор
„Ако искаме да запазим доброто име на науката, трябва да се противопоставяме на претенциите за знание, основани само на повърхностна прилика с методите на физиката.“ – Фридрих Хайек “The Pretence of Knowledge”, 1974 г.
Дъщеря ми, 10. клас, учи за кривите на търсенето и предлагането – по някаква причина курсът се води от инженер. Обсъждаме темите вкъщи и в един момент се усещам, че обсъждаме чертеж. Чертежът от инженерна гледна точка е полезен, ако предлага точна карта на реалния свят и/или инструкции как да променим реалния свят. И така стигаме до баналния въпрос доколко „реални“ могат да бъдат икономическите модели, включително изучаваните криви.
Моят отговор, някакво мрънкане как всъщност моделите не са реални, ама са интелектуално полезни, не е задоволителен за дъщеря ми и в разговора възниква по-общ въпрос: защо изобщо има смисъл да се учи икономика. След още няколко дни размисли и разговори, разбирам, че циклим по темата без съществени и адекватни отговори от моя страна. Решавам, с риск тотално да откажа младия ум от икономиката, да предложа резюме на една лекция на Фридрих Хайек, изнесена през 1974 г. при получаването на Нобеловата награда по икономика. Нейното заглавие е „Претенцията за знание“ и не е особено любезна към професията. Хайек твърди, че икономистите са развили опасна самонадеяност и самозаблуда, че сложните социални явления може да бъдат измерени, моделирани и управлявани с инструментите на точните науки. Т.е. че ако разполагаме с достатъчно данни и достатъчно уравнения, можем да „настроим“ икономиката като машина.
Икономиката и изобщо обществените отношения се движат от очаквания, разпръснато знание, локални обстоятелства и непрекъснато променящо се поведение. Ако пренесем механично методите на физиката в такава среда, според Хайек няма да направим по-научни открития, a по-скоро ще останем по-заблудени в разбирането на тези процеси.
В икономиката твърде често се случва за важно да се приема само онова, което е измеримо. Щом имаме числа, графики и регресии, значи имаме и знание, достатъчно за управление на икономиката. Може да се окаже, че има по-добра „научна“ статистическа опора за погрешна теория, отколкото за вярно обяснение, ако второто не подлежи на лесно количествено потвърждение.
Според Хайек най-доброто, което икономическата наука може да предложи, е обяснение на принципа, разбиране на структурата и логиката на процеса, но не и точни количествени предсказания. За разлика от физиката, която работи с малко променливи, измерими, повторяеми, в икономиката има безброй взаимодействащи си фактори, повечето от които не подлежат на директно измерване.
Хайек опитва да реабилитира икономиката като наука, като напомня, че имаме сравнително добро разбиране за условията, при които пазарната координация се постига. Но с предупреждението как да се използва това научно знание. Икономическата теория по-често ни казва какво е малко вероятно да работи, отколкото какво със сигурност ще проработи. Тя е по-силна в отрицателното знание, отколкото в социалния инженеринг. По-лесно е да разберем защо контролът на цените води до изкривявания, отколкото да изчислим „правилната“ цена. По-лесно е да видим защо изкуственото поддържане на търсене може да създаде нови дисбаланси, отколкото да намерим равновесието на системата.
Карл Попър посвещава сборника си Conjectures and Refutations на Хайек. И двамата споделят интуицията, че знанието расте не чрез претенции за окончателна сигурност, а чрез догадки, критика, грешки и поправки. При Попър това е философията на знанието, а при Хайек е предупреждението към икономистите – учени и приложни изследователи, както и към икономическата политика. Най-опасните грешки идват не от незнанието, а от самонадеяността и самозаблудата, че знаем повече, отколкото е възможно да знаем. Може би точно това трябва да казваме на учениците, когато ги въвеждаме в търсене и предлагане.
***
Оригиналният текст на Хайек на английски език може да бъде изтеглен безплатно от сайта на Mises Institute: https://mises.org/library/book/free-market-monetary-system-and-pretense-knowledge
