Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Финансовите пазари изглеждат устойчиви, но под повърхността се натрупват три последователни риска – скъп петрол, нов натиск върху цените на храните и възможна валутна нестабилност в развиващите се икономики. Според анализ на iBanFirst глобалната икономика може да се изправи пред верижен ефект, при който първият удар вече се усеща в транспорта и потреблението, вторият предстои да се прехвърли към храните, а третият може да разклати валутите на по-уязвимите пазари.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Първата вълна вече е факт – рязкото поскъпване на петрола и неговите производни започва да натоварва потреблението, транспорта и икономическия растеж. Според iBanFirst от края на февруари цените на горивата са нараснали със 130% в Мианмар, 110% в Нова Зеландия, 50% в САЩ, около 40% във Великобритания и Франция и малко над 15% в България. Индия засега остава изключение заради преференциални доставки от Русия, които ограничават директния ефект от енергийната криза.
- Този шок идва в момент, в който световната икономика не разполага с голям буфер. Растежът остава слаб, паричните потоци на малкия бизнес са ограничени, заплатите се увеличават бавно, а спестяванията са концентрирани в по-малка част от домакинствата. В такава среда скъпите горива бързо се превръщат от енергиен проблем в потребителски и макроикономически риск.
- Особено чувствителна е авиацията. От края на февруари цените на самолетното гориво са се повишили средно с около 70%, достигайки между 1200 и 1480 евро за тон в Европа – най-високите нива от четири години насам. Основните европейски вносители – Великобритания, Германия, Франция и Италия – са сред най-засегнатите. Само през 2025 г. Великобритания е внесла около 9 млн. тона авиационно гориво, спрямо 4.4 млн. тона за Франция.
- Според анализа цените на самолетното гориво вероятно ще останат поне с 40% над нивата от лятото на 2025 г. Това може да принуди авиокомпаниите да ограничат капацитета си, особено при кратките полети, където разходът на гориво на пътник и километър е по-неефективен. За туристическия сезон това означава по-висок риск от по-скъпи билети, по-ограничено предлагане и по-голям натиск върху нискотарифните маршрути.
- Втората вълна може да се прояви през следващите шест до девет месеца чрез нов натиск върху храните. iBanFirst посочва, че цените на земеделските суровини се покачват заради рекордни разходи за торове, като равнопретегленият индекс на земеделските суровини вече надхвърля пиковете от кризата през 2022 г. и от суровинния суперцикъл през 2011 г. Натискът обхваща пшеница, царевица, соя, шамфъстък и други продукти, но ефектът върху крайните потребителски цени обичайно идва със закъснение.
- Третият риск е валутен. Развиващите се и граничните икономики са по-изложени на комбинацията от висока инфлация, по-скъпи суровини и отлив на капитали. Сред уязвимите пазари анализът посочва Турция, Индия, Аржентина, Нигерия и Филипините. В Турция инфлацията достига 32% на годишна база през април, а индийската рупия остава под натиск въпреки намесата на централната банка.
ДОПИРАТЕЛНА
Най-важното в прогнозата на iBanFirst е, че трите риска не се развиват изолирано. Скъпият петрол повишава транспортните разходи. По-високите енергийни цени оскъпяват торовете и земеделското производство. По-скъпите храни и горива поддържат инфлацията висока, а това може да отслаби валутите на икономики с по-ниско доверие, по-големи външни дефицити или зависимост от внос.
Така първоначалният енергиен шок може да се превърне в по-широк тест за устойчивостта на глобалната икономика. За бизнеса това означава не само по-високи разходи, а и по-сложно управление на валутния риск, доставките и ценовата политика. За домакинствата ефектът може да се усети през транспорта, самолетните билети, храните и стоките от първа необходимост.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
През последните месеци финансовите пазари изглеждат изненадващо спокойни. Ликвидността остава висока, отчетите на големите американски компании подкрепят борсовите индекси, а инвеститорите често приемат геополитическите кризи като временен шум. Анализът на iBanFirst обаче поставя различен въпрос: дали пазарите не подценяват забавения ефект на реалната икономика.
Историята на последните години показва, че подобни шокове рядко се изчерпват с първата реакция на цените. След енергийната криза, последвала войната в Украйна, инфлацията се прехвърли през производството, транспорта, храните и заплатите, преди централните банки да бъдат принудени към най-агресивното затягане на паричната политика от десетилетия. Сегашната ситуация не е идентична, но механизмът е сходен – енергията първо удря разходите, след това маржовете, а накрая потреблението и валутите.
iBanFirst не очаква непременно повторение на дълъг инфлационен цикъл като след 2022 г. В анализа има и сигнали за стабилизиране – включително пренасочването на саудитски петрол през тръбопровода Изток-Запад и възможността за по-високо предлагане от Обединените арабски емирства. Ако това облекчи енергийните цени, натискът върху потребителите и бизнеса може постепенно да намалее.
Но основният извод остава предпазлив: глобалната икономика вече не се движи само от лихви и корпоративни печалби. Енергийни маршрути, торове, храни и валути отново са част от една и съща верига. А когато шоковете се подреждат един след друг, стабилността на пазарите може да се окаже по-крехка, отколкото изглежда.
