Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Парламентът направи първа крачка към значително по-агресивен контрол върху цените в търговските вериги, след като бюджетната комисия одобри на първо четене законопроект, който позволява глоби до 10% от оборота за компании заради “прекомерно високи цени“ и разширява правомощията на КЗК.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Законопроектът за изменение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев и депутати от “Прогресивна България“, беше приет на първо четене със 17 гласа “за“, 2 “против“ и 2 “въздържал се“.
- Проектът въвежда нова забрана за “прекомерно високи продажни цени“. Според текстовете това са цени, които “значително надвишават икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба“.
- КЗК ще може да използва няколко критерия за оценка – сравнителен, исторически и критерий за икономическа стойност. Конкретната методика ще бъде определена с наредба на Министерския съвет в срок до три месеца след влизането на закона в сила.
- При съмнение за нарушение КЗК ще трябва да образува производство до 7 дни, а разследването да приключва до 3 месеца, освен при фактическа и правна сложност. Регулаторът ще може да налага и временни мерки, включително промяна на ценова политика и търговски условия.
- Предвидените санкции достигат до 10% от общия годишен оборот на компанията за предходната финансова година.
- Законопроектът предвижда и специален режим на прозрачност за големи търговци на бързооборотни стоки, които ще трябва да предоставят информация за структурата на цените и да пазят данни за ценообразуването поне пет години.
- Създава се и централен електронен регистър за проследимост на селскостопански и хранителни продукти по веригата на доставки – от търговията на едро до крайния потребител. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката.
- Проектът разширява и списъка с нелоялни търговски практики. Сред забранените действия попадат ретроактивни бонуси, скрити такси, едностранно налагани условия от търговски вериги, дискриминационно третиране на доставчици и използване на чувствителна търговска информация за развитие на собствени марки.
АКЦЕНТ
Една от най-съществените промени е въвеждането на понятието “съвместно господстващо положение“. То позволява КЗК да разследва няколко големи компании едновременно, дори когато между тях няма формално доказан картел или обща собственост. Ако поведението им води до сходни ценови политики и изкривяване на пазара, регулаторът ще може да ги третира като общо доминиращи пазара. Това е значително разширяване на инструментите на КЗК и приближава българското законодателство до по-агресивните европейски модели за контрол върху концентрацията и ценовото поведение при храните и бързооборотните стоки.
КОНТРА
Бизнес организации вече предупредиха, че част от текстовете могат да доведат до свръхрегулация и сериозна административна тежест за търговците. Особено чувствителни са новите изисквания за съхраняване на информация за ценообразуването, както и широките правомощия на КЗК да изисква данни и да налага временни ограничения върху ценовата политика.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Законопроектът беше внесен в Народното събрание на 11 май, а днес вече е приет на първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Според вносителите от “Прогресивна България” предложените законодателни промени целят изчистване и осветяване на цялата верига от спекулативни практики.
